Президентът Георги Първанов се обърна към Конституционния съд с искане за тълкуване на конституцията по отношение на процедурата, по която трябва да бъдат приети промените в основния закон, произтичащи от пълноправното членство на Република България в Европейския съюз.
Целта на питането е да се установи по един задължителен начин дали наложителните промени в конституцията, свързани с членството в ЕС, могат да бъдат приети от действащото Народно събрание.

В искането си до Конституционния съд президентът отбелязва, че в българското общество има консенсус по съдържанието на необходимите промени. Единственият спорен въпрос, по който съществуват различни виждания, е процедурата, по която тези промени да бъдат извършени.
Изясняването на тази процедура се налага и от необходимостта евентуално да бъдат определени задачите на ВНС, ако неговото свикване се окаже необходимо.

Основен акцент в искането за тълкуване е поставен върху процедурата, по която в конституцията трябва бъде приета нова разпоредба, предвиждаща, че органите на ЕС създават юридически актове, които имат наднационално, пряко и универсално действие по отношение на България.

Президентът подчертава също, че се налага изясняване на реда, по който в конституцията трябва да бъдат уредени въпроси като отпадането на забраната за придобиване на земя от чужденци, въвеждането на европейското гражданство, упражняването на представителни функции в органите на ЕС и възможностите за предварителен контрол от страна на Народното събрание върху изработването на актовете, приемани от органите на ЕС.

Сред другите необходими промени са посочени възможността за предаване на български граждани на чужда държава или на международен съд, когато това е предвидено в съответен договор, и необходимостта от разширяването на признаците за равноправие на гражданите в съответствие с Хартата за правата на гражданите на ЕС.

Държавният глава застъпва разбирането, че нито една от посочените по-горе промени в конституцията не води до промяна във формите на държавно устройство и на държавно управление, очертани в Решение № 3 на КС от 2003 година.
Той намира, че доказаният вече потенциал на действащото Народно събрание за постигане на съгласие по промените в Конституцията трябва да бъде използван за бързото приемане на всички посочени по-горе изменения и допълнения и че не се налага свикване на Велико Народно събрание.



Междувременно на днешното си заседание Временната парламентарна комисия за промени в конституцията не можа да се обедини около единно решение за това, дали чужденци ще могат да се кандидатират за кметове у нас.