Роднини, близки и приятели изпратиха тленните останки на убития преди дни писател Георги Стоев.

Опелото бе в църквата на Бистрица, откъдето тръгна погребалната процесия

Писателят Румен Леонидов бе сред опечалените, но иначе не бяха забелязани много обществени фигури, както и представители на „сенчестия бизнес".
Нямаше и биеща на очи охрана, макар че сред множеството се забелязваха момчета с тъмни очила и характерните "къси прически".

Плътно зад ковчега вървеше съпругата на Стоев (жената с тъмните очила).

По-рано днес за последните мигове на Стоев разказа приятелят му и негов адвокат Добрин Додев (на долната снимка), бил с него в момента на публичния му разстрел .

На 7-ми по обяд се чухме по телефона и се уговорихме да се видим в 12.30 часа при ресторант „Капри" на Плиска.
Той дойде с колата, паркира, каза че се чувства зле, имаше различни заболявания.
Тръгнахме към Плиска да вземам вестници, докато изчаквахме срещата с Румен Видов, която не беше уточнена по време и място...

По думите му около 20-30 минути са били заедно и когато са тръгнали да се връщат към колата, се чули изстрели.
Додев обясни, че изстрелите са дошли от към гърба им. "Бяхме рамо до рамо" , разказа той.

„Аз чух два бързи изстрела, след това ми писна дясното ухо. Може да е имало и още."

Инстинктивно скочих настрани. Първоначално помислих, че са пиратки. Обърнах се, не можах да видя стрелецът. Помислих че са две момчета, които се отдалечават.
Но не знам дали са те, не знаех на къде да гледам. В посоката, в която погледнах видях тях.
Но по фоторобота, който разпространиха от полицията, става ясно, че не са те. Имаше много хора наоколо. Те може би са видели повече.

След това видял падналия Стоев и след като забелязал кръвта по главата, е разбрал за какво става въпрос.
"Не дойде въобще в съзнание, само хъркаше", спомня си Добрев.

По думите му с Георги Стоев са се виждали всеки ден, тъй като са приятели. От доста години се познаваме.

Додев разказа, че са се запознали чрез общ приятел по времето, когато Стоев е искал да си отвори игрална зала с електронни игри.
Държеше едно заведение на една от преките на „Стамболийски", разказа още той.

Не можеше да шофира много дълго автомобил и ме молеше аз да карам. Не знам дали е имал някакво конкретно заболяване, беше изнервен. Пиеше дребни хапчета, билкови против нерви.

Това с книгите дойде в последствие. Първоначално беше решил да излезе на светло - търсехме вестници, списания, в които да публикува.
Това е историята на неговия живот. Като цяло събитията, участниците в тях - това е което е видял и което му се е случило. Възможно е да има някакви художествени похвати.

Беше затворен, не обичаше да споделя, някои неща ги пазеше за себе си.

За последния ръкопис направихме доста неща заедно. Подредихме го, променихме някои имена. Той ми диктува, аз пишех на компютъра. Книгата няма нищо общо с нещата, които е писал допреди. В нея става въпрос за едно момче, което тръгва от бедно родопско село и става спортист, след което стига до това да стане бандит. Стоев искаше да разкрие генезиса на това как един обикновен човек става престъпник. Никой не се ражда престъпник.
Завършихме книгата в четвъртък и в петък я дадохме на Румен Леонидов да я прегледа.

На въпрос как си обяснява смъртта на Героги Стоев, Додев заяви: „Той засегна доста хора по един или друг начин. Не намирам друга връзка, освен с книгите. Не се занимаваше с никакъв друг бизнес, освен с издаването на книги."

В заключение Додев заяви: Това посегателство върху него е посегателство върху част от обществото, защото Жоро макар и по свой начин намери достойнството и смелостта да нарече нещата с истинските им имена.