Утвърждаването независимостта на съдебната власт трябва да върви успоредно с налагането и спазването на професионалните стандарти. Това са основните изводи в крайния доклад на социологическа агенция "Алфа Рисърч" относно ефекта от изпълнението на проект "Усъвършенстване на работните процеси в съда".

Анализът се базира на количествени и качествени изследвания, осъществени в периода май-юни 2012г. сред широката общественост, страни по дела, адвокати и съдии.
В проучването се изследва ефектът от прилагането на концепциите и стандартите на План за подобряване на работата на съда, който е приложен в конкретни съдилища в страната в периода 2010 - 2012г., обясни по време на пресконференция в БТА Боряна Димитрова от агенцията.

81% от запитаните са на мнението, че българският съд би се поддал на политически натиск. Това е с 11% повече спрямо резултатите от 2010 година. Идентични тенденции се наблюдават и по отношение на натиска от страна на икономически групи и фирми, или отделни престъпници, обясни Любомир Тодораков от "Алфа Рисърч."

Той добави, че самите съдии категорично отхвърлят възможността съдът да се подаде на натиск. Гилдията вижда основния проблем в различното отношение и подход към случаите на корупция от страна на контролните институции в системата.

Въпреки че 35% от съдиите не могат да преценят равнопоставеността при проучването на случаи на корупция, едва 13% от анкетираните считат, че се прилага единен подход и се налагат съизмерими санкции. Същевременно, всеки втори е на противоположното мнение (51,6%).

Според Тодораков така представените резултати сигнализират за съществен дефицит на равнопоставеност при разследването и предотвратяването на корупционни рискове в съдебната система.

Липсата на единен подход и недостатъчната надеждност на прилаганите механизми за контрол и санкции създават предпоставки за натиск към определени съдии, което създава условия за несигурност сред магистратската гилдия.

Клиентите на съдилищата и съдиите виждат и положителни промени в работата на съда през последните 5 години.

Според магистратите най-съществен напредък има по отношение на по-добрия публичен достъп до информация по текущи дела (89,8%), по-бързото и ефективно обслужване на гражданите (87,8%), както и в по-бързото и ефективно приключване на дела (79,6%).

Мнението на клиентите съвпада с това на съдиите що се отнася до по-бързото производство на първа и втора инстанция. То обаче се различава съществено в оценките за публичния достъп до информация и тези отнасящи се до прозрачността и откритостта в работата на съда.

Едва всеки втори интервюиран клиент (между 38,4% и 55%) вижда подобрение в последните два индикатора, докато почти 90% от съдиите са на мнение, че съдилищата са подобрили откритостта и прозрачността в работата си.

Тодораков се похвали, че извършената от съдилищата реорганизация и подобрение на системата за управление и контрол на делата има осезаемо положителен ефект - докато през 2010г. 27,2% от анкетираните заявяват, че делата на първа инстанция са приключвали в рамките на три месеца, то за 2012г. това техният брой е нараснал на 46,1%.

"Сериозно подобрение се наблюдава и по отношение продължителността на съдебните процеси на втора инстанция, като 50% от хората заявяват, че делата им са приключили в рамките на 3 месеца. За сравнение, този процент преди две години беше 41,7", изтъкнаха от "Алфа Рисърч."

Гражданите сочат като главни слабости на българския съд борбата с корупцията; прозрачността; контрола върху работата на съдиите; ясните критерии за подбора на персонал.

Магистратите поставят акцента върху съвсем други направления, подчертавайки по-скоро "обективни", а не толкова "субективни" фактори, като подобряване на законодателството и нормативната база (71,4%); внедряване на повече електронни услуги (63,3%); подобряване на публичния образ на съда (55,1%); подобряване на квалификацията на служителите (53,1%) и по-добра материално техническата база (46,9%).