Страдаме от некачествено събиране на документни материали и липсва воля в долните етажи на съдебно-наказателната система, там където трябва да се разкриват престъплението и да се внася обвинението.

Това каза съдията от Висшия касационен съд Николай Дърмонски по време на кръглата маса за обсъждане на дела и случаи на корупционни практики във високите етажи на властта.

Дърмонски беше категоричен че във ВКС е налице огромна воля да се прилага правилно и твърдо законът.

Според него причините за малкото разрешени случаи на корупционни практики са бавенето на съдебните дела, поради трудности при разследването, както и изслушването на ненужно много свидетели.

Той изтъкна и проблема за използването на специалните разузнавателни средства и много честото отпадане в съда на доказателства, събрани чрез тях.

Сред проблемите според Дърмонски се нарежда и фактът, че не се търси наказателна отговорност от лицето, което дава подкупа, а само от съответния държавен служител.

Понякога нормативните актове се правят, за да се узаконяват корупционните практики, а не обратното, подчерта магистратът.

Той отново отправи укор към прокуратурата и разследващите органи, като каза, че „големите риби" не стигат до съда.

Дърмонски посочи като пример масовите случаи на взимане на пари от митничари и факта, че много от тях остават ненаказани, защото съответните органи не предприемат  адекватни действия.

Съдия Дърмонски посочи два конкретни проблема в законодателната система - фактът, че в НПК при създаването на Държавната агенция за национална сигурност в текста се добави уточнението - „лица с имунитет, съдии, прокурори, дознатели".

Според Дърмонски това е ненужно и води до обърквания от гледна точка на това дали магистратите са лица с имунитет. В действителност те са.

Още един проблем, който той изтъкна в законодателната система е текстът от чл. 201 от Наказателния кодекс, в който присъства уточнението, че при пране на пари съответната сума трябва да бъде в „ чужд личен интерес", което е своеобразна врата в закона за извършване на  престъпления от юридическите лица.

60 лица са осъдени за организирана престъпност за периода февруари - май 2008 година.

Сред осъдените за тази година са четирима за изпиране на пари, както и 165 за данъчни престъпления.

До момента няма нито един осъден за злоупотреби, свързани с европейските фондове.

По данни на прокурора от Върховната касационна прокуратура Евгени Трифонов до момента са образуван 308 досъдебни производства за корупционни престъпления, от които 78 са с прокурорски акт.
Между тези 78 се включват и обвинения към 4 лица с имунитет и трима заемащи отговорно служебно положение.

За корупция от началото на годината сега са осъдени 55 души, от които един заемащ отговорна политическа позиция.

По данни на Трифонов за тази година прокуратурата е образувала общо 662 досъдебни производства, от които 200 новообразувани, 63 за подкуп и 106 за престъпления по служба.

За сравнение за минала година от 1409 наблюдавани досъдебни производства 512 са били нови, 164 за подкуп и 287 за престъпление по служба.

Трифонов отчете и нововъведенията в работата на Върховната касационна прокуратура с цел намаляване на корупционните практики сред магистратите.

До края на годината трябва да заработи унифицирана информационна система, благодарение на която ще могат да бъдат правени онлайн справки за движението на преписките и делата в прокуратурата.

Трифонов обаче беше категоричен:
„За периода 2001 - 2007 година случаите на ненаказана корупция са се увеличили, а сигналите за такава са намалели, което показва засилена обществена търпимост към корупцията по всички етажи на властта".

На кръглата маса присъстваха и заместник директорът на Националната следствена служба Румен Георгиев, инспектори, прокурори и съдии, както и представители на комисията за борба с корупционните практики към Висшия съдебен съвет.

Стойко Стоев от въпросната комисия изнесе доклад, според който до 10 юни тази година комисията е разгледала общо 1501 преписки за корупция във високите етажи на властта, което прави 60 -70 преписки седмично.

Според Стоев това доказва, че обществото има доверие на комисията. Резултат обаче е че няма намерени данни за престъпления от магистрати и че до голяма част от преписките няма достатъчно информация за задвижване на досъдебно производство.

Той цитира информация на Народното събрание, според която има образувание 165 преписки именно за магистрати, но нито една не носи достатъчно доказателства.