Голяма част от професионалните заболявания в България остават „скрити", заради страх у служители и работодатели.

Това стана ясно от интервю на националния консултант по професионалните болести доц. Венета Костова, съобщи zdrave.net.

Затова и данните в регистъра на професионалните заболявания, който до скоро се поддържаше в Националния център за опазване на общественото здраве, говорят за ниска заболеваемост, която не е реална, посочи доц. Костова.

Според нея служителите не искат да се знае за болестите си, за да не загубят работата си, а работодателите - защото ги възприемат като признак, че нещо в работната среда не е наред.

Този страх водел до парадокса в Клиниката по професионални заболявания към „Св. Иван Рилски" да се лекуват пациенти по време на платения им отпуск, посочи националният консултант.

От миналата година поддържането на националния регистър на професионалните болести е възложено на Националния осигурителен институт.

Според досега известните данни, водещо място в структурата на професионалните болести у нас заемат периферно-нервните професионални болести, следвани от мускулно-скелетните заболявания на двигателния апарат, вибрационната болест, белодробните болести, намалението на слуха.

Най-голям брой професионални болести се регистрирали в шивашката промишленост, минното дело, леката промишленост.

С нова наредба, която е в сила от миналата година, се дава възможност да се организират групови медицински прегледи на служители в предприятия за ранно откриване на професионални болести, посочи доц. Венета Костова.

Това е много важно, защото повечето заболявания в напреднал стадий не се лекуват, дори ако се преустанови излагането на рискова среда, допълни тя.