В Министерството на здравеопазването е внесен проект за национална стратегия за създаването на национална агенция по безопасност на храните. Законопроектът трябва да бъде приет до 30 юни 2007г.

Това каза на днешния семинар, посветен на осигуряването на безопасността на храните в съответствие с изискванията на ЕС, зам.-министърът на здравеопазването д-р Атанас Додов.
Той уточни, че отговорността по безопасността на храните трябва да бъде еднакво валидна и за производители, и за търговци.
От 1 януари 2007 г., когато България влиза в ЕС, започват да действат по-завишени изисквания за контрол на хранителните продукти в това число и за генномодифицирани организми, уточни д-р Додов.

Зам.-министърът на здравеопазването конкретизира, че обект на контрол ще бъдат тези търговски обекти, където се предлагат или продават хранителни продукти.
Останалите т. нар. гаражни магазини или други подобни са извън списъка, но просто действат незаконно, уточни д-р Додов. Отношението към добросъвестните търговци и производители на хранителни продукти ще бъде колегиално, трябва да има поощрение за тези, които спазват нормите, допълни Додов.

Директорът на дирекция в Министерството на здравеопазването д-р Снежана Алтънкова подчерта, че ангажиментите на МЗ в изпълнението на изискванията на ЕС към храните, тяхното производство, търговия и етикиране се основават на три основни регламента.

  • № 178, свързан с общите изисквания към законодателството в областта на храните
  • № 852, свързан с хигиената на храните
  • № 882, свързан с провеждането на официален контрол за установяване на съответствието със законовите изисквания.
Д-р Алтънкова уточни, че обектите, подлежащи на контрол от страна на инспекторите от МЗ, ще бъдат разделени на три категории.
  • столове, кухни, болнични заведения. Всички места, където се приготвя храна за голям брой хора ще бъдат проверявани три пъти в годината от инспекторите.
  • фурни, баничарници, които следва да бъдат проверявани два пъти в годината
  • лавки, будки, където не се приготвя храна, а се продава цигари, алкохол и храна в пакетиран вид, която не подлежи на бързо разваляне, които ще бъдат проверяванит един път в годината.

Предвижда се броят на инспекторите, които ще осъществяват контрол върху тези обекти, да бъде 1200 човека, като от тях 700 ще работят на терен (контролиране на търговските обекти), а останалите ще бъдат заети с изследователска дейност, свързана с отхвърлянето на съмнението дали даден продукт отговаря на нормите.
Д-р Алтънкова уточни, че МЗ, в това число Комисията за здравен контрол, има тесни взаимоотношения с митниците, през които се внасят хранителни продукти.
Основните места, откъдето хранителните продукти се внасят в България, са пристанищата Варна, Бургас, летище София, ГКПП Кулата, Калотина, Капитан Андреево.
На самите пунктове ние имаме служители, които извършват контрол, посочи Алтънскова и уточни, че рисковите продукти, които не би следвало да бъдат допускани в България са - фъстъци от Китай и Судан, бразилски орехи, шамфъстък от Иран и Турция, смокини и бадеми от Турция, кафяв ориз от САЩ.

Всички изброени продукти има голяма вероятност да съдържат генномодифицирани организми, посочи д-р Алтънкова.
Тя допълни, че с продуктите, когато се установи, че не са в съответствие с безопасността на храните, се постъпва по няколко начина - връщат се на адреса, откъдето са изпратени, ако съответната страна изяви желание да ги приеме, вторият начин - прехвърляне на въпросните продукти, които не могат да бъдат допуснати в България, в трета страна и третият начин е унищожаване на заразените продукти след обстоен анализ, направен от здравното министерство.

Въвеждането на системата за безопасност на храните, която да гарантира защита на здравето на потребителите HACCP, ще отговори на предизвикателствата, свързани с недопускането на замърсяването на храните с нови болестотворни микроорганизми. Това каза държавният експерт в МЗ д-р Светлана Черкезова.
Тя посочи най-често срещаните причини за хранителни заболявания, свързани с развитието на болестотворни микроби в храните.

Това са неправилно охлаждане на обработени храни, приготвени дълго време преди сервиране, неправилно притопляне преди сервиране, както и неправилно топлинно съхранение.
Системата НАССР е валидна за целия ЕС, като тя не е заместител на другите хигиенни изисквания, а е част от пакета мерки, които трябва да осигурят безопасността на произвежданите и предлагани храни, допълни д-р Черкезова.