Главният прокурор Сотир Цацаров иска Конституционният съд да обяви за противоконституционни разпоредби от Закона за частна охранителна дейност, съобщиха от Върховната касационна прокуратура.

Основният аргумент на главния прокурор е че опазването на обществения ред, който включва и защитата от престъпни посегателства спрямо гражданите и техните имущества, е конституционен и законов ангажимент на МС и МВР.

Мотивът на Цацаров е, че посочените от него разпоредби (чл. 5 ал. 1 т. 6, чл. 27, чл. 28 и чл. 29 от Закона за частната охранителна дейност /обн., ДВ, бр.10 от 30.01.2018г./ противоречат с принципите на правовата държава. Той се позовава на Преамбюл, чл. 4 ал. 1 и на чл. 105 ал. 2 от Конституцията на Република България.

И Радев пита КС за закона за частната охрана

И Радев пита КС за закона за частната охрана

Държавата няма право да абдикира от грижата за сигурността на хората в населените места

Цацаров обявява, че за пръв път в посочените разпоредби като нов вид охранителна дейност е предвидена охраната на урбанизирана територия.

В предвидените текстове с въвеждане на частна дейност за охрана на урбанизирани територии се нарушава конституционно предвидената компетентност на Министерския съвет, смята главният прокурор. Тази компетентност, според основния закон, е уредена в чл. 105 ал. 2 от Конституцията, да осигурява обществения ред.

Едновременно с това недопустимо се прехвърлят правомощия на държавата от МВР на търговци. "Предвидената в чл. 28 ЗЧОД възможност за сключване на договор за охрана на урбанизирана територия от страна на кмета на общината ще постави гражданите в положение на зависимост от неговата воля дали, доколко и чрез кого да се осъществява частна охранителна дейност в съответното населено място. Това на практика обективно ограничава възможността на държавните органи по Конституция, съобразно техните законови задължения, да гарантират обществения ред", пише в мотивите на главния прокурор.

Допълнителни усложнения биха могли да се очакват, ако гражданите реализират правото си сами да договарят извършването на различни видове частна охранителна дейност, свързани с личната им неприкосновеност и неприкосновеността на тяхното имущество, намиращи се в обхвата на същата урбанизирана територия.

Още повече и сега съществува възможност по ЗМВР да се изграждат звена "Общинска полиция" за опазване на обществения ред, охраната на обекти и т.н. Тези разпоредби са според чл. 94 от Закона за МВР.

В писмото на главния прокурор ясно се казва, че в разпоредбите, с които той не е съгласен, се позволява по законов начин неограничено въздействие от страна на частни охранители върху живота в населените места. Главният прокурор уточнява, че се създава се непропорционална зависимост на поддържането на обществения ред в населените места от преценката и активността на частно правни субекти, а не от предвидените по Конституция и съответните закони държавни органи.

ДБГ иска от президента вето на Закона за частната охранителна дейност

ДБГ иска от президента вето на Закона за частната охранителна дейност

Смятат, че правителството и мнозинството обявяват капитулацията си в сектор Сигурност

Припомняме, на 19 януари и от ДБГ поискаха президентско вето върху Закона за частна охранителна дейност. От партията призоваха президентът Радев да сезира и Конституционния съд за тълкуване на част от текстовете.

След тях - на 25 януари работодателите също поискаха президентско вето върху този закон. Техните мотиви бяха различни - искат по-лек лицензионен режим за частната охранителна дейност. С приемането на предложения от Министерски съвет проект, правителството и мнозинството обявяват капитулацията си в сектор Сигурност, невъзможността си да се справят с опазването на сигурността на българските граждани и тотален отказ да реформират системата, обявиха от ДБГ.

Работодатели искат президентско вето на Закона за частната охранителна дейност

Работодатели искат президентско вето на Закона за частната охранителна дейност

Новият закон налага свръхрегулация на сектора, в противовес на тенденцията за намаляването на регулаторните режими в България и ЕС

Законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и противоречия с правото на Европейския съюз, смятат работодателите.