Пловдивският апелативен съд увеличи от 15 на 17 години присъдата на Рангел Бизюрев, признат за виновен за убийството на Димитър Малинов от Цалапица. Това съобщиха от пресцентъра на съда.
Магистратите посочват, че съдът на първа инстанция правилно е приел, че единствено Бизюрев е нанасял удари на пострадалия. По безспорен начин е установено и мястото, където е извършено престъплението.
По делото са изготвени пет технически експертизи, които са анализирали приложени по делото видеофайлове и снимки. С основание първоинстанционният съд е посочил, че част от кадрите установяват осветено открито пространство и в тях се наблюдава единствено постоянното преминаване на автомобили и хора. Изследвани са и доброволно предадени видеофайлове, за които експертите са констатирали, че са обработвани със софтуерен продукт, използващ изкуствен интелект, и не могат да се установят промените, които са настъпили в тях след тази обработка.
Апелативните прокурори отбелязват, че е установено, че освен няколко удара, попаднали в тялото, Рангел Бизюрев енанесъл 2-3 удара тип "ъперкът" и в лицето на Димитър Малинов. Ударите са довели до счупване на носните кости на пострадалия. Експертите са установили, че смъртта е настъпила в рамките на 5 до 7 минути в резултат задушаване, причинено от аспирацията на кръв.
Апелативният съд приема за напълно законосъобразен изводът, че убийството не е извършено с особена жестокост, за да се обоснове по-тежко престъпление, за което се предвижда и наказание доживотен затвор. Според съдебната практика, за да е налице особена жестокост при осъществяване на деянието трябва да са демонстрирани ярост, свирепост, отмъстителност, садизъм, които да определят извършителя като жесток, коравосърдечен и зъл човек. В случая никой от нанесените на пострадалия удари не е бил смъртоносен. Причинени са леки телесни повреди, а вследствие на асфикцията - тежка телесна повреда като съвкупен резултат.
Съдът не възприема тезата на представителя на Апелативна прокуратура, че деянието следва да бъде квалифицирано като извършено при пряк умисъл, т.е. извършителят да е искал настъпването на смъртта. В решението на апелативния съд изрично е подчертано, че прекият умисъл като форма на вината не е претендиран от прокурора и в пледоарията му пред първоинстанционния съд.
Магистратите подчертават, че съдът на първа инстанция правилно е приел, че подсъдимият нито е искал, нито е целял пряко смъртта на пострадалия. Той обаче се е отнесъл с безразличие и равнодушие към този възможен и логичен резултат, понеже е знаел много добре какви по сила, брой удари и в коя част по тялото на пострадалия ги е нанесъл. За деянието Бизюрев бе осъден на 15 години затвор.
Според Апелативен съд-Пловдив подсъдимият е проявил неоправдана и непропорционална агресия към пострадалия при очевидно физическо надмощие. По време на нанасяне на ударите е пренебрегнал молбата на Д. М. да преустанови побоя. След това го е оставил да лежи на земята в безпомощно състояние. Съдът отчита, че след деянието подсъдимият предприел активни действия по заличаване на следите от престъплението. Това му поведение е надхвърлило желанието единствено да не бъде установен като автор на престъпното посегателство.
Предвид на това, въззивната инстанция преценя, че за да се постигне пълна справедливост, наказанието е необходимо да се определи при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства и го увеличава от 15 на 17 години лишаване от свобода. В останалата част, включително и относно присъденото обезщетение на близките на пострадалия, което е общо в размер на 530 000 лв., присъдата е потвърдена.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред ВКС.
USD
CHF
EUR
GBP
