Офталмолози и експерти от цялата страна алармираха за съзнателно създаване на предпоставки за нарастване инвалидността в резултат на глаукома

Представители на Национална глаукомна асоциация, Българско дружество по офталмология, Съюз на очните лекари в България, Национална Асоциация по ретина и Софийско дружество по офталмология организираха работна среща за необходимостта от повече осъзнатост от страна на институциите по отношение социалната значимост на глаукомата и последиците от прогресия на заболяването.

Глаукомата е втората водеща причина за слепота, а сред очните заболявания е второто, водещо до инвалидност.

В България равностойното реимбурсиране на антиглаукомните медикаменти е факт от 2002 година до 1 юни 2009 г. Според експерти през този период се наблюдава трайна тенденция на понижение на първичната инвалидност в следствие на глаукома.

Представителите на различните асоциации изразиха опасенията си за възможен обрат в следствие на промените в политиката на реимбурсиране на антиглаукомните алтернативи за провеждане на терапия.

Според публикувания през април нов Позитивен лекарствен списък, само част от антиглаукомните медикаменти са 100% реимбурсирани, което според специалистите нарушава достъпа на пациентите до различните алтернативи за терапия.

По данни на Световната глаукомна асоциация, от бо­лестта страдат 2% от насе­лението над 40 г. и 8% от населението над 65 г. Тези цифри важат и за България.

По неофициални данни у нас болните са около 70 000. Както в развитите страни, така и в развиващите се, само 50% от хората с глаукома знаят, че страдат от това заболяване, а процентът на провеждащите съответно лечение е още по-малък.

За съжаление това е заболяване, което протича безсимптомно и се диагностицира най-често при вече настъпило отпадане на периферно зрение и дори при загубено зрение на едното око или когато 40% от нервните влакна на зрителния нерв са загинали.

Към момента от здравната каса се покриват два контролни прегледа годишно, което при прогресиращо заболяване е крайно недостатъчно, предвид необходимостта от постоянен контрол на вътреочното налягане, наблюдение и адаптиране на терапията, твърдят специалистите.