ВАС иска да може да обжалва актове на Сметната палата

Върховният административен съд (ВАС) внася в Конституционния съд (КС) искане за тълкуване по въпрос, свързан с липсата на възможност по закон да бъдат обжалвани издадените от Сметната палата актове.

Върховните магистрати питат: "Налице ли е несъответствие на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Закона за Сметната палата с разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и ал. 2, и чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България."

Питането е във връзка с административно дело № 8503 от 2022 г., образувано по частна жалба на "Монтажи" ЕАД срещу определение № 3827 от 13 май 2022 г. по административно дело № 3802/2022 г. на Административен съд - София-град, с което е оставена без разглеждане подадената жалба от дружеството срещу Одитен доклад № 01000200321 на Сметната палата и е прекратено производството по делото, съобщиха от ВАС.

1 година по-късно: Одитът на "Монтажи" е готов

Заради образувано досъдебно производство окончателният одитен доклад на Сметната няма да се огласява

Припомняме, че с решение на 44-то Народно събрание от 25 февруари 2021 г. на Сметната палата беше възложено да извърши одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от "Монтажи" ЕАД за периода от началото на 2017 г. до края на 2020 г., като през март миналата година окончателният одитен доклад беше изпратен на прокуратурата.

Според върховните магистрати чл. 55, ал. 2 от Закона за Сметната палата (ЗСмП) противоречи на чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията, като лишава адресатите на окончателните одитни доклади от възможността за съдебен контрол върху административен акт, който засяга техни права и интереси. От Върховния административен съд обясняват, че тези интереси се засягат непосредствено, тъй като правните последици за адресатите настъпват пряко от самия одитен доклад, а посочените в закона институции предприемат съответни действия въз основа именно на доклада.

От ВАС считат, че забраната за оспорване на този вид административни актове не дава възможност да се извърши проверка от страна на съдебен орган за спазването на административното производство по тяхното издаване и възпрепятства също проверката за материална законосъобразност на доклада. Върховните магистрати заявяват, че възможността за осъществяване на съдебен контрол върху административните актове е гаранция за защита на интересите на гражданите и организациите, като се предотвратява опасността административният орган да злоупотребява при упражняване на предоставените му със закон правомощия.

"Монтажи" ЕАД се хвърлило да ремонтира язовир в Ружинци без документи

Пълен хаос с документите за ремонта установи ДНСК - Видин

"В своята практика Конституционният съд подчертава фундаменталното значение на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и нейната основополагаща роля на гаранция за утвърждаване на принципите на правовата държава, на разделението на властите и на подчинението на властите на закона (Решение № 13 от 1993 г. по к.д. № 13/1993 г., Решение № 21 от 1995 г. по к.д. № 18/1995 г., Решение № 18 от 1997 г. по к.д. № 12/1997 г., Решение № 8 от 1999 г. по к.д. № 4/1999 г., Решение № 3 от 2002 г. по к.д. № 11/2002 г., Решение № 1 от 2012 г. по к.д. № 10/2011 г., Решение № 4 от 2019 г. по к.д. № 15/2018 г. и др.)", отбелязват още от ВАС.

От Върховния административен съд изтъкват, че окончателните одитни доклади на Сметната палата несъмнено засягат одитираните лица, тъй по закон ръководителят на одитираната организация е длъжен да предприеме мерки за изпълнение на препоръките и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата в определен в доклада срок.

Кирил Петков махна ДКК като шапка на Монтажи, иска същото и за ВМЗ

Служебният екип на МИ ще обясни на следващия министър какво да прави

Върховните магистрати признават, че съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията съдебният контрол върху административните актове не е всеобхватен, като подлежат на контрол за законност всички административни актове освен изрично посочените от закона (Решение № 13 от 1993 г. по к.д. № 13/1993 г.). "В случая преграждането на пътя към съдебно обжалване на окончателните одитни доклади на Сметната палата е лишено от конституционна легитимност, тъй като не е обусловено от висша конституционна ценност, в името на която правото на съдебна защита да отстъпи. Така разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗСмП нарушава и материалната справедливост като елемент от принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията", подчертават те.

ВАС приемат, че единствено Конституционният съд може да прецени дали в случая има несъответствие с Конституцията и затова го сезира. ВАС също така спира производството по административно дело № 8503 от 2022 г. до произнасянето на КС по казуса.