Обирът в хасковската поща е изключително дързък и организиран много грамотно. Това не може да стане без вътрешен човек, анализират кражбата от местното издание Хасково.нет.
Известните към момента факти от обира навеждат на мисълта, че обирджиите са били съветвани от професионалист на високо ниво, по всяка вероятност полицай-криминалист. Той може да е бивш или действащ.
В Хасково преди 32 години бе първият и единствен по време на тоталитаризма обир на банка. Старите кримки и досега настояват, че всъщност не е била обрана банката, клон на БНБ, а инкасото на “Търговия на дребно”. И формално погледнато са прави – дръзкият обир е бил извършен на улицата пред вратата на институцията, а не в самата банка.
Оперативната разработка по разкриване на обира е била наречена “Инкасаторката”. В множеството публикации обаче и досега се пише за “обира на банката в Хасково”. Навсякъде се тиражира, че разплитането на грабежа е отнело 77 дни – от 27 януари, когато са били задигнати парите – 180 829 лв., до арестуването на Веселин Славчев и Стефан Атанасов на 14 април.
Разследващият екип тогава са били наясно кои са обирджиите още на третия ден след грабежа. Да установиш извършителя обаче е едно, а да докажеш престъплението му – съвсем друго. И точно това отнема въпросните 77 дни.
Двамата младежи са арестувани и съдени. В Хасково получават 20 години затвор, но Върховният съд в София ги осъжда на смърт. Присъдата е изпълнена на 25 октомври същата година.
По време на разследването става ясно, че Стефан и Веселин съвсем не са любители аматьори. Тяхно дело е голяма кражба на 5 362 лв. от “Тютюнева промишленост” в Пловдив на 23 май 1980.
Няколко месеца по-късно, на 6 октомври, двамата задигат от служителка на супермаркет в Стара Загора дневния оборот – 2 985 лв. На 25 декември съща година нападат след работа продавачка в “Булгарплод” Димитровград и изчезват с оборота от 600 лв.
Това, което го няма в архивите е, че Стефан е щял да бъде регистриран за кражба още като ученик и може би тогава съдбата му би била различна и вероятно нямаше да се стигне до смъртната присъда.
В Автотранспорта в края на 70-те е била извършена дребна кражба. От Криминална нареждат да се вземат отпечатъци от всички в двата класа, влизали във въпросното помещение. Милиционерът, натоварен да вземе отпечатъци обаче кара избирателно. Пита ги кои са и някои пуска. Пита Стефан кой е, а баща му е милиционер. “А на колегата син ли си? Бягай”.
Така Стефан избягва криминалната регистрация, по-късно извършва безнаказано обири и грабежи и постепенно добива кураж и самочувствие, че е велик комбинатор.
USD
CHF
EUR
GBP
