Магистратите от ВКС постановиха тълкувателно решение за задължението на поръчителя и след падежа на основното задължение, което е свързано с приложението на чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.

Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Вишия касационен съд реши, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.

Според Чл. 147. От Закона за задълженията и договорите поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.

Енергийният министър напомня на отстранените шефове на БЕХ, че още имат задължения

Енергийният министър напомня на отстранените шефове на БЕХ, че още имат задължения

Твърденията им за риск пред енергийната система - некомпетентност или опит за дестабилизация

Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по т. д. № 2625/2018 г. състав на Второ търговско отделение на ВКС на основание чл. 292 от ГПК е спрял производството по делото и е предложил на ОСГТК да постанови тълкувателно решение заради констатирана противоречива практика на ВКС по въпроса: "При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?".

Нормата на чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите гласи, че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.

Според едното становище шестмесечният срок тече от датата на падежа на всяка вноска и ако кредиторът бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на тази вноска, т. е. преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение.

С другото становище с чл. 147, ал. 1 от ЗЗД се регламентира прекратяване на поръчителството поради бездействие на кредитора по договора след крайния падеж на главното задължение, а не с оглед падежа на отделните вноски. Шестмесечният срок тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, без да се прави разграничение относно вноските с настъпил и ненастъпил падеж към момента на обявяване на предсрочната изискуемост. 

Нарастват необслужваните задължения на домакинствата

Нарастват необслужваните задължения на домакинствата

Домакинствата с най-много задължения са от Плевен

Според Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС правилно е второто становище за отпадане на поръчителството след крайния падеж на основното задължение. В мотивите се посочва, че чл. 147, ал. 1 от ЗЗД урежда едно от специалните основания за прекратяване на поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение.

"Разпоредбата защитава интересите на поръчителя, който е приел да отговаря лично, с цялото си имущество и по правило безвъзмездно за изпълнението на чуждо задължение, и същевременно санкционира кредитора, ако той не упражнява своевременно правата си по обезпечението", пишат върховните съдии.

Поставеният пред ОСГТК въпрос е свързан с конкретна хипотеза на прекратяване на поръчителството по реда на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД - когато главният дълг е паричен и когато погасяването му става чрез плащането на отделни вноски с различни, предварително уговорени падежи, а отговорът му изхожда от естеството на паричния дълг като единно и цялостно задължение. В мотивите се напомня трайно установената практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане на заем), респективно при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД.

При постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания, пишат магистратите.

"Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на самостоятелно (извън това на главното задължение) основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД", се казва в тълкувателното решение. Върховните съдии подчертават, че в посочения смисъл е и граматическото тълкуване на разпоредбата, в която термините "падеж", "главно задължение", "иск" се използват в единствено число.

В мотивите се казва още: "Ако срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД се прилага за всяка разсрочена вноска поотделно, може да се стигне до ситуация, в която поръчителят ще отговаря при по-облекчени условия или в по-малък обем от главния длъжник, без това да е уговорено в договора за поръчителство. Ако се приеме, че шестмесечният срок за предявяване на иска против главния длъжник тече от падежа на всяка погасителна вноска и че кредиторът е длъжен, за да запази правата си срещу поръчителя, да води отделен иск срещу длъжника за всяка вноска, приложното поле на поръчителството като вид лично обезпечение би било неоснователно ограничено, а функциите му - обезсмислени. Възможно е при дългосрочни договори погасителният план да съдържа голям брой вноски, включително такива, дължими през шест или повече месеци. В този случай кредиторът би бил принуден да води поредица от искове срещу главния длъжник, чийто брой може да е равен на броя на погасителните вноски, за да запази правата си срещу поръчителя, което би натоварило страните с неоправдани разноски. Не на последно място, обезпеченият по реда на чл. 138 и сл. ЗЗД кредитор, който е предоставил на длъжника възможността да издължава престацията си на части и така се е отказал от едно свое предимство, гарантирано от закона, не бива да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от кредитора, който не е разсрочил задължението на длъжника."