Върховният касационен съд постанови тълкувателно решение по въпроси, свързани с предлагането и даването на подкуп.

Решено е, че разликата във формите на изпълнителното деяние "предложи" и "даде" се състои в обективно реализираното от дееца поведение, насочено към осъществяване на мотивационното въздействие спрямо длъжностното лице и начина за реализирането му.

При формата "предложи" деецът изразява недвусмислено намерение да облагодетелства длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или задето е извършило или не е извършило такова действие, като предложението трябва да е възприето от длъжностното лице, за което е предназначено.

При формата "даде" деецът осъществява активна дейност по прекратяване на собствената си фактическа власт върху облагата, а в случаите на нематериална облага - чрез предоставянето ú на длъжностното лице и/или на трето лице по такъв начин, че то да може безпрепятствено да упражни фактически и/или юридически действия спрямо нея. При тази форма на изпълнително деяние деецът предава, предоставя, връчва, изпраща облагата и/или създава преимущество. Чрез тези си действия постига обективна фактическа или юридическа промяна в първоначалното положение на предмета на подкупа в полза на длъжностното лице, за което е предназначена облагата.

Активният подкуп при форма на изпълнително деяние "даде дар или каквато и да е облага" (подкуп) на длъжностно лице е довършен с прекъсването на фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето ú на длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея - чрез приемането ú, респективно чрез отказ да я приеме.

ВКС обявява за загубили следните изречения от Постановление № 8 от 30.ХІ.1981 г. по н. д. № 10/81 г. на Пленума на Върховния съд: "Думите "приеме" и "получи" имат едно и също съдържание. То обхваща съгласието на длъжностното лице да вземе лично или чрез посредник дар или друга неследваща му се имотна облага и реалното му получаване."

В тълкувателното решение се посочва, че при произнасянето на съдилищата в случаите, когато подкупът не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен, но е бил предоставен в негова фактическа власт, се констатира противоречива съдебна практика, изискваща уеднаквяването ú по тълкувателен път.

В мотивите се казва, че при "предлагането" и "обещаването" на подкуп се създава корупционна среда, която е възможна основа за развитие на по-нататъшните отношения между страните по подкупа. По тази причина изискванията към съответната престъпна проява и начина ú на извършване са различни: докато корупционното поведение при "предлагането" и "обещаването" на подкупа може да се обективира по различен начин - устно, писмено и невербално, при "даването" му е необходимо да се установят конкретни фактически действия на дееца, насочени към прекъсването на собствената му фактическа власт върху предмета на престъплението (или в случаите на нематериална облага - създаването на преимущество в полза на длъжностното лице) и предоставянето му на него или на друго лице по такъв начин, че длъжностното лице да има безпрепятствена възможност да се разпореди с него. При тази форма на изпълнително деяние извършителят предава, предоставя, връчва, изпраща дара/облагата, като постига обективна фактическа или юридическа промяна в първоначалното положение на предмета на подкупа в полза на длъжностното лице, за което е предназначен.

Констатира се, че наказателното законодателство към момента на постановяване на Постановление № 8/1981 г. по н. д. № 10/81 г. на Пленума на Върховния съд е регламентирало като единствени форми на изпълнителни деяния на подкупа съответно "даването" (при активния) и "приемането" (при пасивния) на дара или облагата. Престъплението като резултатно се е считало за осъществено с фактическото им получаване/приемане от длъжностното лице. Според ОСНК динамиката на развитието на материалния наказателен закон обуславя необходимост от актуализация на част от постановките, залегнали в т. 2 и в мотивите на т. 3 на това постановление. Възприетото схващане, че думите "приеме" и "получи" са с едно и също съдържание и че подкупът всякога е "сделка", за чието осъществяване са необходими две насрещни прояви - даване и приемане на подкуп, е несъответно на новите редакции (след 2002 г.) на чл. 304 от НК и чл. 301 от НК.

"Наказателният закон разграничава проявите на длъжностното лице от проявите на субектите на активния подкуп, като ги регламентира в обособени наказателни състави. Активният и пасивният подкуп са две отделни престъпления, уредени със самостоятелни по предмет и обхват наказателноправни норми", пишат върховните съдии. Деецът, който е дал облагата, носи наказателна отговорност въпреки липсата на съгласие на длъжностното лице да я приеме.

Според ОСНК думите "получи" и "приеме" не са идентични по съдържание и обхват на поведението на длъжностното лице, на което облагата е "дадена". "Получаването" отразява промяна във фактическата власт върху облагата, чрез предоставянето ú във фактическата власт на длъжностното лице. Възможно е действията на субекта на активния подкуп да са осъществени в отсъствието на длъжностното лице, както и при липса на съзнание у него за предоставянето на облагата. При всички случаи обаче, за да е съставомерно деянието, следва да е ясно с каква цел е дадена облагата, т. е. в какво се състои целеното от дееца служебно поведение на длъжностното лице.

При "приемането" длъжностното лице осъзнава, че е придобило владение върху дара/облагата, като едва след това изразява отношението си към вече получената облага, съгласявайки се да извърши исканото действие или бездействие по служба.

Върховните съдии приемат, че активният подкуп при форма на изпълнително деяние "даде дар или каквато и да е облага" (подкуп) на длъжностно лице е довършено престъпление, а не само опит към него, щом дарът се намира във фактическата власт на длъжностното лице и е прекъсната фактическата власт на даващия.

По тълкувателното решение е депозирано особено мнение.