Тълкувателното дело във Върховния касационен съд разгледа казуса по въпроса какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост.

ВКС реши днес, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити по време на брака, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари.

Тълкувателното дело във ВКС е образувано, защото досега е била прилагана противоречива съдебна практика. По въпроса за другарството на съпрузите по делата за собственост в съдебната практика преобладава становището, че съпрузите са задължителни необходими другари.

Налице е и съдебна практика, според която съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Според трето становище съпрузите са задължителни необходими другари само когато срещу тях е предявен иск.

В мотивите на тълкувателното решение на съда пише, че противоречието е в това дали другарството е задължително или факултативно.Отговорът не може да бъде различен според това дали съпрузите са активна или пасивна страна в процеса.

Проблемът посочен от върховните съдии е, че при задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск, защото ако единият от съпрузите откаже да се присъедини като ищец, производството се прекратява.

Най-голямата опасност се криела при евентуална раздяла на съпрузите. Тогава може да се случи правото на защита на единия съпруг да не може да се реализира. Това би нарушило едно признато от Конституцията и закона право, каквото е правото на иск.

Затова и ВКС уеднаквява практиката, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити по време на брака, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари.