За съдебните промени не е нужна промяна в Конституцията, смятат депутати

За повечето от предложенията депутатите се обединиха около становището, че не е необходимо те да се реализират чрез промени в Конституцията, а в съответното специално законодателство.

Такова беше становището относно въвеждането на двуинстанционното производство за определени спорове.

Според Анелия Мингова Конституцията изобщо не определя броя на инстанциите, следователно е излишно това положение да се решава на конституционно ниво. Тя обаче подкрепи предложението в основния закон да се регламентира, че президентът назначава и освобождава директора на Националната следствена служба.

Янаки Стоилов обясни, че и сега шефът на следствието се назначава от държавния глава, просто това не е записано в Конституцията.

Предложението на правосъдното министерство да отпадне ограничението за носене на гражданска отговорност от съдии, прокурори, следователи при изпълнение на техните задължения Мингова определи като несъстоятелно.

Янаки Стоилов и Гиньо Ганев изтъкнаха, че в момента няма необходимост от конституционни промени във връзка със съдебната власт, още повече, че 39-то Народно събрание вече направи веднъж такива.

В заключение председателят на комисията Камелия Касабова обяви, че трябва да продължи дискусията относно пълния съдебен контрол върху административни актове с изключение на тези, които засягат националната сигурност, както и контрола на Върховния административен съд по спорове за законността на актове на Министерски съвет и министрите.

Остана открит и въпросът дали е необходима промяна, според която членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота да се избират от квалифицирано мнозинство.

Беше изказано мнение и че може да се обсъди възможността въобще във Висшия съдебен съвет да няма представители на парламента.