От ИПБ предлагат промени в нормативната база, за да намалят случаите, в които пияни и дрогирани шофьори се качват зад волана. Не само неефективния контрол от страна на МВР е причина шофьорите да карат пили и дрогирани, показва анализ на Института за пътна безопасност (ИПБ). Според тях леките наказания след такива провинения водят до подценяване на провинението.
В Наказателния кодекс (НК) да се регламентира по-тясно свързване и използване на инструментариума от пробационните мерки към условното осъждане и УПО.
Останалите предложения са:
- да се премахне в чл. 55, ал. 1, т. 2, буква б. най - ниският предел /лишаване от свобода/ за замяна с "Пробация". За отложеното наказание като условие за постановяване на пробационен надзор, а в определени случаи да стане задължително включването на отделни мерки в изпитателния срок. /чл. 66 - 69а и чл. 70-73 от НК/ например за деяния, наказуеми по чл. 342 до 356 от НК. При определяне на наказание "обществено порицание" задължително да има пробационен надзор. Възпитателните грижи в чл. 67, ал. 1 и 2 да се заменят пробационен надзор/практиката показва, че тези текстове са неприложими/. Да се премахне условието - шест месеца в чл. 67, ал. 3 от НК. Да се предвидят още деяния при които да може да се налага наказание "пробация".
- при определяне на наказанието съдът по активно да ползва института на "предсъдебния доклад" / по чл. 202, ал. 2 от ЗИНЗС, изготвен от пробационни служители, а при наказания "лишаване от свобода" до 3 години това да е задължително /чл. 55, чл. 57, 58а от НК/. Предсъдебният доклад представлява подробно проучване на личността, навиците, отношението към обществото, ценностната система и живота на подсъдимия. Базиран е на специализирана методика, включваща и оценка на риска от вреди и рецидив по системата OASys.
От ИПБ предлагат промени и в процесуалните норми:
- В НПК да се регламентира точно положението и статута на "предсъдебният доклад", с оглед използването му от съда за подпомагане при вземане на конкретното решение.
- Преди съставянето на обвинителния акт прокурорът да може да изисква предсъдебен доклад, а за деяния за които би могло да се наложи условно осъждане това да е задължително.
- При решаването на делата със споразумение да е задължителен и да се изисква от прокурора преди да се изготви споразумението. /чл. 246, чл. 256, чл. 381 и чл. 384 от НПК/
Трябва да се налага "пробационен надзор" по време на изпитателния срок. Това може да бъде включване на хората в "програми за обществено въздействие" с каквито пробационните служби разполагат. Те биха могли да бъдат "Програма за корекционна работа с осъдени, страдащи от наркотична зависимост", "Програма за работа с осъдени за шофиране в нетрезво състояние", "Програма за формиране на умения за безопасно шофиране", "Програма за формиране на умения за справяне с гнева и агресията", "Програма за формиране на умения за мислене" и други.
Според авторите на доклада може да бъде налаган "Безвъзмезден труд в полза на обществото" , който варира от 100 до 320 часа годишно.
Може да бъде наложено и "Ограничение в свободното придвижване", което да се контролира с гривна за електронно наблюдение, предвид факта, че шофирането след употреба на алкохол и наркотици се извършва основно в тъмната част на деня. Добри резултати дават и срещите с пробационен служител, на които по предварително изготвен план се обсъждат и формират нови умения за справяне с проблемите довели до извършването, пише в доклада.
Мотивите за предлаганите промени са, че след промените на Наказателния кодекс през 2015 г. за шофиране след употреба на алкохол и наркотици отпадна възможността на осъдените лица да се налага наказание "пробация". Целта на промяната, предлагана от ИПБ, е да бъде завишено наказанието от "пробация" на условна присъда и по този начин да се въздействат върху водачите. Некомпетентността на "уж" загрижените тогава депутати без да извършат оценка на въздействието на тази мярка довежда до това, че още през първата година нарушителите на това престъпление нарастват с 31%, пишат от ИПБ.
В цяла Европа се отбелязва значително развитие на прилагането на наказания извън лишаването от свобода, в България приложното им поле се стеснява с промените в НК през 2015 година.
От Института припомнят, че до 2014г. (за шофиране в нетрезво състояние) по чл. 343б от НК наказанието основно беше пробация. След измененията се налага условно осъждане или ефективно лишаване от свобода - но само при наличие на рецидив или нарушаване на условното осъждане.
Високият процент условни присъди поставя няколко въпроса, свързани с обществено опасното деяние. При условното осъждане законодателят дава шанс да се превъзпитат без да влизат в затвора и без да изпитат отрицателното въздействие на затворническата среда, като същевременно никой не работи и не контролира това "условие", т.е. разчита се на съвестта и късмета на осъдения, което се явява единствено по своя смисъл.
Според анализаторите "пробацията" се явява по-тежка за изпълнение присъда, тъй-като там си длъжен да изпълняваш постановените от съда пробационни мерки.
Тук възниква въпросът по какъв категоричен начин, по какви категорични критерии съдът може да се убеди, че подсъдимото лице разполага с достатъчен личностен и интелектуален ресурс да се самопоправи и самопревъзпита.
Един детайлен анализ на постановените условни присъди показва, че значителна част от осъдените лица са от маргинални групи, лица с нисък образователен ценз, със сериозни интелектуални, емоционални и социални дефицити. Отново възниква риторичният въпрос доколко тези лица притежават необходимите умения и знания сами да коригират поведението си, питат реторично в доклада.
Осъденият няма никакви ангажименти към държавата, освен да не извършва други престъпления, докато например при налагане на "безвъзмезден труд в полза на обществото" осъдените лица биха могли да работят безвъзмездно в полза на държавни или общински институции.
Много по-ефективно би било спрямо такъв тип правонарушители, в зависимост от характера и тежестта на правонарушението, да бъдат налагани мерки за пробационен надзор при условията на чл.67, ал.3 от НК.
USD
CHF
EUR
GBP
