Русия днес отбелязват 175-годишнината от гибелта на поета Александър Пушкин, смятан за икона на руската литература.

Дуелът между Александър Сергеевич Пушкин и Жорж Д'Антес на 27 януари (стар стил) 1837 г. край Черната река се оказва смъртоносен за поета.

Светските клюки и интриги нагнетяват обстановката около семейството на Пушкин. Апогей на тази война във висшето общество на Петербург е серия анонимни писма, опетняващи името на Наталия Николаевна Пушкина.

Пушкин пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите - смесица от драма, любовна история и сатира, която се свързва с руската литература оттогава и повлиява на по-късните руски писатели.

Роден в Москва, Пушкин публикува първата си поема, когато е на 15 години. Когато завършва престижния императорски лицей в Царское село, близо до Санкт Петербург, руската критика признава таланта му. След завършването на училището Пушкин се впуска в кипящия културен живот в столицата Санкт Петербург. Публикува първата си дълга поема Руслан и Людмила през 1820, като темата и стилът й предизвикват полемика.

Пушкин постепенно започва да се занимава със социалната реформа и се издига като представител на литературните радикали. Това ядосва правителството и води до извеждането му от столицата. Първо отива в Кишинев (1820-1823), а после (след лятна екскурзия до Кавказ и Крим) пише две поеми, които са много добре приети: Кавказский пленник (1822) и Бахчисарайский фонтан (1824). През 1823 отива в Одеса, където отново се сблъсква с правителството, което го праща в изгнание в имението на майка му в Северна Русия от 1824 до 1826.

Властите разрешават на Пушкин да посети цар Николай I, за да моли за освобождаването си, което успява да получи. Но след като у някои от участниците в Декабристкото въстание през 1825 са открити негови стари политически поеми, той е поставен под строгия контрол на цензурата и му е забранено да пътува или публикува без разрешение. Най-известната му драма, Борис Годунов, написана в имението на майка му, получава разрешение за публикуване едва пет години по-късно.