В този уникален роман 1Q84 на Мураками, покорил целия свят, се чува нов глас - гласът на Ушикава. И той задава най-различни въпроси: кой е този баща, който неспирно идва да чука на вратата ни? Реалността бива ли изобщо истинска? А времето, тази страховита илюзия, завинаги ли е изгубено? Аомаме и Тенго вече не са сами под двете луни на 1Q84. Те не го съзнават още, но това е единственото безупречно място на света. Едно напълно изолирано място и все пак единственото, необагрено в цветовете на самотата.

Когато в Япония са публикувани първите две книги на 1Q84, читателите разграбват милионния тираж и са завладени изцяло от историята на Аомаме и Тенго и странния паралелен свят, който те обитават. И тогава - година по-късно - за радост на читателите Мураками съвършено неочаквано публикува книга трета на романа, криеща развръзката на необичайното повествование, в което ни потапя разюзданото му въображение.

Както ни подсказва заглавието, романът е поклон пред Джордж-Оруеловата „1984" (цифрата 9 на японски се произнася като буквата Q).

Откъс:

- Питам се дали няма да можете да минете без пушене, господин Ушикава - каза по-ниският мъж.
Ушикава впери поглед първо в седналия от другата страна на бюрото човек, после в цигарата „Севън Старс" между пръстите си. Още не я бе запалил.
- Много ще съм ви благодарен - добави онзи с неизменна любезност.
Ушикава гледаше озадачено, сякаш се чудеше как изобщо е попаднала между пръстите му тази цигара.
- Извинете ме. Няма да паля. Просто съм я извадил по навик.
Брадичката на мъжа помръдна може би със сантиметър нагоре-надолу, но погледът му не престана да приковава очите на Ушикава. А Ушикава върна цигарата в кутията, а кутията в чекмеджето на бюрото.
По-високият от двамата, онзи с конската опашка, така леко се бе облегнал на рамката на вратата, че не можеше да се каже със сигурност дали наистина я опира. Гледаше Ушикава така, както се гледа петно на стената. Ама че гадна двойка, рече си Ушикава. За трети път се срещаше с тях, а чувството не отслабваше.
В тесния офис на Ушикава имаше само едно бюро, зад което седеше по-ниският мъж, остриган нула номер. И само той от двамата говореше; Конската опашка не продумваше и дума. Стоеше абсолютно неподвижен, като каменните песове пред входа на шинтоистките храмове, и не снемаше очи от Ушикава.
- Три седмици изтекоха - отбеляза Нула номер.
Ушикава взе настолния календар, погледна написаното и кимна:
- Съвършено правилно. Точно три седмици са изминали от последната ни среща.
- А през това време не сте ни докладвали нито веднъж. Както вече ви уведомих, господин Ушикава, всеки миг е скъпоценен. Нямаме време за губене.
- Напълно ви разбирам - отвърна Ушикава, докато си играеше със златната си запалка, явяваща се заместител на цигарата. - Време за губене няма. Това ми е пределно ясно.
Нула номер го изчака да продължи.
- Проблемът ми - рече Ушикава - е, че не обичам да докладвам на пресекулки: по малко оттук, по малко оттам. Предпочитам да изчакам, докато ми стане ясна цялостната картина, докато нещата си дойдат по местата и мога да прозра какво се крие зад тях. Половинчатите представи могат само да сътворят неприятности. Може да ви звучи егоистично, но това е начинът, по който работя.
Нула номер го наблюдаваше хладнокръвно. На Ушикава му бе ясно, че онзи не го брои за нищо, но фактът всъщност не го притесняваше ни най-малко. Доколкото можеше да си спомни, никому никога не бе правил добро впечатление. И беше свикнал с това. Никога не бе получавал обич от своите родители, братя и сестри, нито от своите учители и съученици. Същото важеше и за съпругата и собствените му деца. Виж, ако някой го хареса, тогава наистина ще вземе да се разтревожи. Обратното изобщо не го вълнуваше.
- Бихме желали да уважим вашия начин на работа, господин Ушикава. И мога да заявя, че досега сме успявали.
Досега. Но нещата в момента стоят другояче. Съжалявам, но този път не можем да си позволим лукса да чакаме, докато съберем всички факти.