Поредица от събития стартира днес по случай 100 години от рождението на Никола Вапцаров.
В тях се включиха висшите ни държавни ръководители, венци и цветя бяха поднесени на гроба му в София и на Мемориала „Гарнизонно стрелбище", където големият наш поет е разстрелян през 1942 година.
В „програмата" на честванията обаче се откроява научна конференция, организирана от БАН, секция "Нова и съвременна българска литература" и Националния литературен музей.
В рамките на два дни в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий" известни наши литературоведи ще представят своите изследвания и виждания за творчеството, идеологията и личността на Никола Вапцаров.
Сред тези, които ще четат доклади са Милена Цанева, Светлозар Игов, Димитър Камбуров, Георги Господинов, Еднив Сугарев, Катя Янева, Михаил Неделчев и др.
Освен всичко друго, Вапцаров е и най-превежданият наш поет, като поезията му се чете на 40 езика, въпреки това обаче съществува една огромна дупка - между 1984 - когато излизат последните преводи на поета в Англия и 2007 година, когато британското издателство „Smokestack Books" издава 28 стихотворения на Вапцаров в книжката Kino: The poetry of Nikola Vaptsarov.
Тръгна подписка за отмяна смъртното наказание на Вапцаров
Още...
Това са нови преводи, дело на Калина Филипова, Евгения Панчева и Биляна Курташева, като по молба на британското издателство подборът и предговорът са на Георги Господинов.
Позволяваме си да представим един кратък откъс от този предговор - обединил историзъм и поезия и припомнящ за последните дни на големия български поет.
„Рано сутринта на 4 март 1942 година тайната полиция арестува Вапцаров. Полицейската снимка в ареста, последната, която имаме от Вапцаров и която стои на корицата на настоящата книга, е направена същия ден.
Оказва се, че провалът в организацията е наистина голям. В продължение на четири месеца Вапцаров е разпитван в Дирекция на полицията, прави самопризнания, като се опитва да поеме вината изцяло върху себе си.
Зад решетките Вапцаров възстановява по памет и записва в тефтера си „Байер" и тетрадката „Сампа" новите си стихотворения, които са останали вън от книгата му. По тези последни преписи познаваме окончателните редакции на стиховете му.
Остават му няколко месеца живот. Написва стихотворението „Прощално" („Понякога ще идвам във съня ти") и първата строфа от „Предсмъртно" („Борбата е безмилостно жестока..."). Прави неуспешен опит за самоубийство в килията.
По това време майката на Вапцаров търси среща с цар Борис, който някога е гостувал в дома им в Банско, но безрезултатно.
Процесът започва на 6 юли, води се от Военен съд. Обвиненията са сериозни - сформиране на бойни групи, въоръжаване, подготовка за въоръжено въстание, саботажи и пр. Законът за защита на държавата е свиреп, особено с новоприетите допълнения за военновременно положение.
Този път Вапцаров кани за свидетел по делото една от най-авторитетните български поетеси, Елисавета Багряна. Двата основни въпроса, които Вапцаров задава, са „Стиховете ми имат ли художествена стойност и патриотична наситеност?" и „Представят ли принос за българската поезия?". Краткият положителен отговор на Багряна едва ли би могъл да промени хода на един процес, чийто присъди вече са били ясни.
Този път поезията губи процеса. Но до последно Вапцаров е държал да бъде запомнен като поет.
На 23 юли 1942 г. съдът прочита присъдата. Никола Вапцаров, заедно с пет от задържаните по този процес се осъждат за „противодържавни деяния" на смърт чрез разстрел.
„Присъдата е окончателна, не подлежи на обжалване и следва да се изпълни незабавно...", както гласи решението. Няколко часа по-късно Вапцаров дописва втория куплет на стихотворението „Предсмъртно".
„Разстрел, и след разстрела - червей...
Това е толкоз просто и логично..."
Но денят още не е свършил. Разрешават на един от осъдените на смърт, Антон Попов, да се ожени за своята годеница Росица. Вапцаров присъства на това кратко сватбено тържество. Успява да да се види за последно с майка си Елена и жена си Бойка. Час по-късно към 21,00 часа Вапцаров е разстрелян. Няколко часа след последната строфа, която пише."
Stahlgewitter
на 07.12.2009 в 11:17:55 #16Един велик мъж - Вапцаров!
Fighter
на 07.12.2009 в 11:09:44 #15Скъпи приятели, Българи, според мен Вапцаров е велик човек, който наистина е обичал своя народ и родина. Комунизмът като идеология е на по-високо ниво на еволюция от, това което имаме днес. За съжаление този модел не можа да проработи правилно, но това не означава, че идеологията не е добра или че тези които са подкрепяли тази идеология са били лоши. Призовавам за сериозен диалог и отговорно писане в подобни форуми. Искрени поздрави на всички...
Бойчо
на 07.12.2009 в 11:06:05 #14Вапцаров е противоречива личност. Гениален поет, но и човек замесил се в антидържавна дейност в услуга на чужда държава.
dddddd
на 07.12.2009 в 11:05:39 #13Огняроинтелигентска

Доню Д. Донев
на 07.12.2009 в 11:01:22 #12Римляниня този път съм съгласен с теб. И тъй като си настроен крайно негативно към мен ще се опитам да ти подскажа защо е така. Ти си написал: "Дали ще доживея да видя как освен Ботев,Вазов и Вапцаров ще честваме и най - големият писател на 20 век - Георги Марков ........Наскоро имаше 80 г . ,ни дума , ни вопъл ,ни стон .Дано до 20 г нещата се променят ,а ДС да измре биологически Чуди се" Какво се получава според цитираното? Ти си пасивен, ти стоиш отстрани и искаш нещо да се случи, но кой ще го направи? Е, естествено все някога и някой, но защо не и ти? И изобщо ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, ако никой не изгори, как тъмнината ще стане светлина? Както е изгорял Вапцаров, независимо от грешките му, независимо от заблужденията му - те не са основно по негова вина. Това отдавна междувпрочем ми е ясно и по личноколективен опит - като репресиран николапетковист от репресирано семейство преживях/преживяхме доста разочарования от нашите западни приятели по време на промените и продължаваме да преживяваме. И тук отново се връщам на Георги Марков - той има сравнително малко илюзии за Запада и Изтока, за Тук и Там, той наистина е световно същностно духовно явление. И за разлика от тебе той не чакаше нещата да станат, той ги правеше и затова е двойно велик, затова е измерим с Ботев. Но и Вапцаров е нещо подобно, макар в други мащаби. А поредното му честване е отново белязано с временни идологеми и залитания. А най-срамно е да го честват нашите бивши комунисти от всички бои /аз още в началото на прехода пуснах лафа, че БКП се е разцепило на БСП и СДС, а след това роенето продължи, за да се стигне днес до партията на Борисов/ - той, дето си дал живота за една идея, която те нагло осребряваха и при комунизма, и сега, тръгнали да го честват с чужди пари /защото те на практика никога нищо реално не са създали/. И да говорят, пишат и филмират за него само това,което им отърва в келеперджийски аспект. То това не е по-различно по принцип от влизането в църква на Лилов, Луканов и Младенов веднага след свалянето на Живков... А за да е така вината е на всички, но на някои повече - примерно тези, които чакат някой друг да направи нещата. Е, то и това ще стане, както казва апостол Павел, малкото квас заквасва много тесто, така че рано или късно ще се набере критична маса от достойни и свестни българи.
velikiat
на 07.12.2009 в 10:35:00 #11dddddd
на 07.12.2009 в 10:27:00 #10„Стиховете ми имат ли художествена стойност и патриотична наситеност?" Пита съветския поет?
velikiat
на 07.12.2009 в 10:24:03 #9Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет. Пролет моя, моя бяла пролет знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, бурна страшно, огненометежна да възвърнеш хиляди надежди и измиеш кървавите рани....
несвободната земя на мървите поети
възмутен
на 07.12.2009 в 10:07:15 #8Това ,че творчеството му е достижение на българската поезия и това е неоспоримо. Не случайно е преведено на много езици. А колкото до възгледите му, всеки има право на мнение, но не бива да се пишат глупости.
buzzy
на 07.12.2009 в 10:05:50 #7Голям поет..поклон пред паметта му !!!
NikB
на 07.12.2009 в 10:05:39 #6Интересно, в момента колко ли поети има в Ал-Кайда и при партизаните в руските републики. Вероятно и тяхната поезия заслужава внимание. Вероятно и тях ги издават в някои арабски страни, Куба и Северна Корея, а може би, и в някои англиски издания.
MAD CUR
на 07.12.2009 в 10:03:44 #5Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз. Какво тук значи някаква си личност?! Разстрел, и след разстрела – червеи. Това е толкоз просто и логично. Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме! 14 ч. – 23.07.1942 г.
MAD CUR
на 07.12.2009 в 10:02:20 #4На жена ми Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида.
Bender
на 07.12.2009 в 09:55:33 #3Силен поет. Харесвам творчеството му въпреки, политическите му пристрастия.
Минувач
на 07.12.2009 в 09:45:54 #2Трагична личност. Сега роднините му се вписват в трагедията с крамолите си.
boris
на 07.12.2009 в 09:43:05 #1Тази земя, по която тъпча сега, тази земя, която пролетен вятър пробужда, тази земя - не е моя земя, тази земя, простете, е чужда. Сутрин тръгвам. Фабричният път го задръства с рубашки безброя. Ние сме слети с сърцето, с умът, но... земята не чувствам моя. Над мойта земя напролет лъчите шуртят, гърмят водопади от слънце над мойта земя. Ти чувстваш дълбоко сърцето на земната гръд и виждаш как с скокове раснат безбройни цветя. Над мойта земя в небето опира Пирин. И мурите в буря илинденски приказки пеят, над Охрид лазура е толкоз просторен и син, а още надоле е светлия бряг на Егея. Спомням си само. И ето нахлува кръвта във сърцето, което топи се от някаква нежност... Моя страна! Моя прекрасна страна!... Поена със кръв и разлюляна в метежи. По Беласица телени мрежи...