"Имаме гордостта да заявим, че от нашите земи тръгва европейската цивилизация", заяви директорът на Археологическия музей проф. Васил Николов на пресконференция в БТА.

Нови основания за това твърдение дават ръководените от него разкритията около най-ранното ямно светилище в Европа (5400 г. пр. Хр.) край Любимец и сензационните разкопки на първия солодобивен център на континента, хвърлящ светлина върху произхода на богатствата на Варненския некропол.

Свещенният ямен комплекс край Любимец се състои от 80 - 90 тракийски обредни ями, в които са се състояли жертвоприношения на животни и растения, най-вероятно свързани с почитта към Богинята майка.
Ямният комплекс, който няма аналог в тази древна епоха в Европа, е с височина 1.60 - 1.90 см. и е действал в продължение на четири столетия.

Сравнителни археологични изследвания с разкопките в Мала Азия и Анадолия показват, че Тракия е влияела на развитието на културните центрове в Мала Азия.

Открити са статуетки на Богинята майка от края на новокаменната ера (преди 7200 г.), изключително добре оформени.
Мъжките глави отбелязват началото на епохата, когато се издига ролята на жреца - водач, т.е. царят е и жрец.
Намереният изправен и обърнат на юг череп е свързан с почитта към слънцето.

Ценноста на откритието обаче е помрачена от вандалския акт на строителите на изграждащата се в съседство магистрала, които навлезли с машините си 10-12 м. навътре в светилището и разрушили част от него.

"Бяхме попарени от това което се случи, след като приключихме разкопките на обекта", сподели Васил Николов.
Въпреки изричната забрана на комисията за навлизане в обекта, въпреки договора с изпълнителя на строежа - Агенция "Пътища", е извършено престъпление от изпълнителите на агенцията.

Уговорката е била да бъде построена защитна стена от страна на светилището, но планът за построяването й още не е готов.
От Археологическия музей ще сезират главния прокурор, министърът на културата е реагирал веднага, но извършеното не може да бъде поправено.

На пресконференцията бе представено и разкритието край Провадия - най-ранният солодобивен център в Европа.
Солодобивното "предприятие" е във формата на конус.
Солните залежи били покрити със земен слой, а просмукващата се отдолу вода образувала върху повърхността на конуса солени извори. Течността била изварявана в глинени съдове, които впоследствие били разчупвани, за да се отдели втвърдената вече сол.

Подобна прогресивна технология на солодобив е била използвана и хилядолетия по-късно на континента.

От последни изследвания Николов прави извода, че траките са изнасяли сол в Анадолия, а оттам са внасяли злато.
"Тук е бил солодобивът на "дружеството", а при варненското езеро - търговската му част", каза полушеговито ученият.
Именно производството и търговията със сол, според него, са причина за натрупването на състояние от траките, което се съди по откритите богатства във Варненския некропол.