Още от времето на Медичите дейността на италианските банки неведнъж тясно е свързана с меценатството и колекционерството.
Този фект го доказва и откриващата се днес в Галерията за чуждестранно изкуство великолепна изложба "Блясъкът на барока", представяща творби от колекцията на Уни Кредито Италиано.

Стихийно възникналото, неясно в своята етимология понятие Барок обединява при цялото им разнообразие най-значителните постижения на западноевропейското изобразително изкуство от края на 16 до средата на 18 век. След ренесансовата възхвала на всестранно развитата хармонична личност, с новото направление идва вглъбяването в духовните противоречия на индивида, а динамиката на вътрешните конфликти е между страстите и изкупленията, надеждите и разочарованията, вярата и съмненията.

В жанрово отношение най-големи възможности за разкриването на такива конфликти предлагат религиозните и митологичните сюжети. Родината на новото направление е Италия. Там то се изявява най-рано в цялото разнообразие на своите неведнъж противоречиви тенденции.

А един от значителните центрове става Болонската живописна школа, с чиято продукция е свързана преобладаващата част от двадесет и осемте произведения от колекцията на Уни Кредито Италиано, "Фондация спестовна каса" на Модена, "Фондация дел Монте" на Болоня и Равена и Националната картинна галерия в Болоня.

За формирането на Болонската живописна школа важна роля изиграва създадената около 1585 година художествена "Академия на поелите по правилния път" от Лудовико Карачи и неговите братовчеди Агостино и Анибале. От тримата в настоящата експозиция е представен именно главата на направлението, прераснало по-късно в международния академичен стил "Лудовико Карачи" с откритата едва през 1975 година ранна творба "Свети мъченик Винченцо".

Най-видният представител на самата Болонска живописна школа - Гуидо Рени, поставян на времето веднага след Рафаел, пренебрегван към средата на миналия век поради модернистичните увлечения и по-късно отново оценен - е представен с творбата "Христос с трънен венец", принадлежала някога към сбирката на видния френски живописец Пюви дьо Шаван.

По-широко е представен в експозицията друг от най-видните представители на школата - Гуерчино, който присъствува с четири творби - "Молитвата на Христос в Гетсиманската градина", "Моление за чашата", "Света Троица" и "Лукреция". Първите две композиции пресъздават по същество един и същ сюжет - молитвата на Исус в Гетсиманската градина - и коренно различната им интерпретация особено красноречиво показва богатата обвързаност на художника.