"Когато нямахме държава, имахме култура, и то култура, на която могат да завидят много държави в Европа", казва Ваклуш Толев.
Авторът на "История на религиите" и на списание "Нур", което означава "нетленна светлина", пише и "Духовните дарове на България", която се очаква да излезе скоро. С филма "Пътят на Мъдростта", посветен на Ваклуш Толев на режисьора Николай Василев, излъчван по БНТ, бе открит Фестивала за независимо кино в Солун през 2004 г.

Ваклуш Толев е роден през 1923 г. в Поповица, Пловдивско. Завършва богословие, а през годините на комунизма прекарва дълги години по затворите, част от които в "Белене", заради свободолюбивите идеи, които изповядва.
Той е духовният създател на Общество "Път на Мъдостта" с много привърженици от цялата страна, една от основните идеи на което е, че българският народ е предназначен да остави нови духовни идеи в света. Негова е и инициативата за изграждане на Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи във Велики Преслав, която има подкрепата на общината в Преслав, на кметотве на други общини и на културни организации от много градове.

Авторът на "Духовните дарове на България" е убеден, че будителството е феномен, който е присъщ само на българина, че България е свещенна земя, което е свързано и с древното име на земята Тракия - "Ракхива" - на финикийски означава "Небесна твърд".
Будителството, според Ваклуш Толев, не е само по време на робството - то е присъща на душевността ни провиденциалност и идея за история, която започва още с идването на Аспарух, който има "идея за земя, която прави територия и идея за държава". Земята този будител дръзва да отвоюва от сърцевината на Византия, великата тогава държава, за да може да се изгради после една България, граничеща на три морета.

Много са даренията, с които българинът е набогатил света - дава просвета и духовни водачи на целия славянски род. Това са плодовете на Златния век на книжнината, едно уникално явление за света, родило и две книжовни школи.
По-късно страната ни става преграда за отоманското нашествие, когато с поемането на робството поглъща азиатската инвазия. Това дава възможност на Европа да гради цивилизация.

Докато се дойде до повикът на Паисий. "Един зов - казва Ваклуш - връща в историческа отговорност българина - О, неразумни и юроде! Поради що се срамиш да се наречеш болгарин?  Това е големият взрив на будителството, великият повик в тъмата, в глухотата историческа на уж несъществуващи, а всъщност много живи български рат и земя. Имахте царе, патриарси, духовни водачи, имахте култури - събудете се! Така светогорският черноризец събужда соковете по ствола на дървото на българската култура и държава."

Според Ваклуш Толев, три духовни лъча работят през Възраждането - лъчите на молението, на просветата и на меча. Извоюваме църковна независимост и екзархия, без да имаме политическа свобода през 1860 г. Оробени сме, а създаваме Книжовно дружество през 1869 г.- основите на бъдещия БАН.

Не могат да бъдат изброени имената на знайните и незнайни будители. Но една голяма жена - Баба Тонка приютява борците за свобода, а децата си тя води на опело, преди да ги кръсти, защото не знае къде ще бъде гробът им.
Тук в голямата вълна на будителството безспорно е Левски, със своята обреченост: "Ако изпечеля, печели цял народ, ако губя - губя само мене си."

Будителството, или "очите на съдбата на България" е особено нужно днес, смята Ваклуш, защото сме предназначени не за безпътица с изхабени идеологии, а за провиденция и творчество. Нужни са ни нови Паисий, Патриарх Евтимий, Презвитер Козма - силни личности с идеи за историзъм, особено когато влизаме в Европа. България трябва да даде на света идеи, с "една нова потреба, дадена на земята ни в бъдеще да осъществи Мъдростта".