"Софийският колизеум" трябва да бъде реставриран и представен пред широката публика. Тази позиция изрази независимият кандидат за кмет на София, подкрепен от Партия „Зелените", Теодор Дечев.

Темата за откритите в София руини беше подробно дискутирана по време на среща с представители на коалиция от граждански организации, поставила си за цел опазването на архитектурно - историческото наследство на столицата.

Според Дечев реставрирането на находката, която е разположено под частни и държавни парцели, е възможно единствено с изключително дейна позиция от страна на столичния кмет.

По време на разговорите беше изтъкнато, че амфитеатърът в столицата  може да се окаже вторият по големина след този в Рим. Именно поради тази причина участниците в срещата се обединиха около мнението, че е необходимо той да бъде запазен заради голямата си културно историческа стойност.

По думите на кандидата за кмет бъдещият градоначалник трябва да съумее да обезщети с подходящи терени Националната електрическа компания, Гьоте институт и дори Института за опазване паметниците на културата.

Ако целият този терен бъде освободен, столицата ще може да покаже пред целия свят една от перлите на своето древно минало, посочи той.

Като част от разговорите в срещата архитект Весела Тончева коментира проблемите, свързани с прокарването на столичния метрополитен и опазването на съществуващите архитектурни резервати в центъра на столицата.

Според нея от представените сведения става ясно, че дори ръководството на метрополитена е по-загрижено за съдбата на античното наследство, отколкото съответните компетентни власти.

Професор Пламен Вълчев от Националната художествена академия от своя страна представи компютърна визуализация на процеса на оформянето на площада на катедралния храм "Св. Александър Невски". Той демонстрира пълната дисхармония спрямо съществуващия архитектурен ансамбъл на проекта за новата сграда на НХА.

Участниците в срещата оцениха като скандално поведението на ръководството на Съюза на архитектите, което настоява проектът на нова сграда на НХА да се разглежда сам за себе си, извън контекста на площадното пространство на сакралния център на София.