Екип създаде пакет от шрифтове, възпроизвеждащи глаголица и кирилица

Този уникален и мащабен труд е дело на АКТ Софт ООД, ХермесСофт и Кънчо Кънев, със съдействието на Център за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев” и Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий.

Основното преимущество на този проект е линията на дизайна, която е спазена във всички шрифтове. При възпроизвеждането на един сложен документ, в който са употребени всички или повечето начертания на буквите и знаците, има една хомогенност. Дизайнерските конструкции на шрифтовете майсторски следват логиката на отделните славянски писмености и се избягва разностилието при оформяне на сложни документи.

По проекта са работили различни специалисти: консултанти - историци, графични дизайнери, художници и специалисти по палеографическа информация, за да предадат уникалността на старата писменост.

Сега съществуващите шрифтове са неточни от исторична гледна точка и не възпроизвеждат в цялост архивни документи, писани на някоя от трите писмености, сподели Кънчо Кънев, главен дизайнер и разработчик на шрифтовете.

Комплект от уникалните шрифтове ще бъдат дарени на Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” и на Центъра за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”.

ИСТОРИЯТА

Глаголицата е първата славянска и старобългарска азбука, създадена около 863г. от Константин-Кирил Философ за превод на богослужебните книги от гръцки на старобългарски език. В науката има различни мнения за източниците, от които Константин-Кирил Философ е черпил за оформяне на глаголицата. Необикновеното е, че Константин Философ създава оригинално творческо дело, като следва системна графическа логика при определяне на отделните графически съставки на буквите. Не заимства готови форми, а съставя взаимно допълващи се форми на знаците.

За основен графически елемент при изграждане на формата на повечето букви, Константин Философ използва кръгчета, които са като логически завършек на конструкцията на буквата.

Уникалното е, че глаголицата е съставена само от един вид букви – няма малки и главни букви.

Според графическите си форми и дуктуса на перото, глаголицата се развива в два клона: българска или т.нар. обла глаголица и хърватска или ъглеста глаголица.

Българската обла глаголица е по-старото глаголическо писмо. Използва се за написване на основните текстове. С течение на времето колелцата загубват кръглия си характер и стават ъглови и начупени.

Основните писмени паметници, с използвана глаголица са от Х в. Най-известните сред тях са: Зографско евангелие, Асеманово евангелие, Мариинско евангелие, Рилски листи, Охридско евангелие. Историческите източници са свързани главно с места, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и техните последователи в Моравия, Панония и Охрид. Историческият преход е през ХІ в., когато глаголицата постепенно се измества от кирилицата.

Хърватската ъглеста глаголица се използва от хърватските католици. До края на ХІ в. Буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо. Отново приложението на писмеността за отпечатване на църковни книги. Печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната. Първата книга, отпечатана с глаголица е през 1483 г. във Венеция.

Шрифтовете Обла глаголица и Хърватска (ъглеста) глаголица са разработени в два варианта – “антиква” и “гротеск” с по две начертания – светло и получерно. Кирилицата е само вариант “антиква” – светли и получерни. Дизайнерите са спазили височината на буквите (окото), както и съотношението на пропорциите.

Интересен исторически момент е пресъздаването на няколко познати варианти на част от буквите. Историческите изследвания и дизайнерската разработка на трите азбуки, установява голямо сходство между Обла и Хърватска глаголица. Техническите моменти от дизайнерската изработката на шрифтовете, представят няколко интересни момента.

Обла глаголица – шрифтът е проектиран по предварително създадена модулна мрежа (матрица), като буквите и знаците са сглобени от два градивни елемента – няколко различни по големина кръгчета (петлици) и свързващи греди (хасти). Основен източник е Асеманиевото евангелие от Х в.

Глаголицата съдържа общо 309 знака.

Хърватска (ъглеста) глаголица също е създадена по предварително създадена модулна мрежа. Буквите и знаците при “антиква” са сглобени от греди (хасти) и свързващ елемент. Вариантът “гротеск” е изграден по-просто – чрез запълване на определени части от модулната мрежа. Основен източник е Реймското евангелие от ХІV в.

Кирилицата е втората старобългарска и славянска азбука след глаголицата. Безспорен е фактът, че уникалното писмо се отличава с удивително графическо майсторство. Исторически е доказано, че разпространението на кирилицата е обширно – с нея пишат българи, сърби, руси, белоруси, украинци и много други съседни на България народи. Дизайнерските анализи сочат, че кирилицата е сравнително лесни за писане – отвесни, хоризонтални, наклонени линии, окръжности и полуокръжности.

От съвременен исторически интерес е много важно, че ръкописната кирилица се отличава с голяма изящност. До ХVІІІ в. се развиват в няколко характерни стила шрифт: устав, маюскулен курсив, полуустив, бързопис, граждански курсив.

Важен исторически момент за развитието на съвременната кирилица е когато през 1710 г. Петър І прави реформа и видоизменя формата на печатната кирилица. Той утвърждава новата форма на знаците на азбуката, заета от холандската антикова азбука. Тази нова азбука била наречена гражданска азбука. Този исторически акт, оказва огромно влияние върху развитието на България, Русия, целия славянски свят.

Шрифтът при кирилицата е проектиран основно по почерка на Супрасълския сборник от ХІ в. Пропорциите на буквите са определени по “широко О”. Буквите и знаците са силно стилизирани, като са изградени няколко универсални, геометрически построени елемента, които се повтарят в редица букви. Начертанията Кирилица, светло и получерно, съдържат общо по 691 знака.

Исторически шрифтовете търпят различно повлияване – Възрожденската ни книжнина от “Неделник” (1806 г.) на Софроний Врачански до Освобождението 1878 г. е печатана с различни по качество на изпълнението наборна кирилица. От тези шрифтове отдаван няма останала следа. Най-близо до днешните компютърни компилации на използвана кирилица са кирилицата и глаголицата на Шафарик.