Минисериалът "Елизабет I" със 7 награди "Еми" е историческото филмово предизвикателство на Кинопанорама.
Филмът отвежда в суровите средновековни времена - години на жестокости, на кървави религиозни разпри и войни, но заедно с това и на мъжество и всеотдайност.

Елизабет I, "кралицата дева" е уникален пример за жена, държаща 45 години сама кормилото на управлението на една империя. Тя успява да укрепи стабилността на Англия, намираща се в началните години на царуването й в незавидно международно положение, извеждайки я в тежки моменти на изолация и постоянна външна заплаха.

Както кралската кръв повелява, Елизабет I жертва личните си стремежи за любов по избор, в отговорността да търси брак, бранещ политическите интереси на отношенията със съседните империи.
Брак, който така и не се състоява, въпреки увлеченията й към предимно млади и красиви мъже, покорени от властната й хубост, и гордост, но не постигащи въжделенията си.

Кинопродукцията никак не ни спестява натурални сцени на средновековни жестокости, на които кралицата в голяма степен е инициатор. Изпълнена с изменници и шпиони, дори сред обкръжението си, в постоянно подозрение и съмнения, тя се вижда принудена да екзекутира, като сред жертвите попадат и невинни.
Гневът й не познава граници в отмъстителност към истински и въображаеми изменници. Мотивировка за с действията й е и поведението на самата църква тогава, с инквизационните мерки спрямо истински и въображаеми злосторници.

Тези тъмни страни на "кралицата дева" обаче я вкарват в тежък конфликт със самата себе си, когато се чувства в безизходна необходимост да посегне на кралицата братовчедка, готвеща заговор срещу нея.
Драмата се сгъстява до самоотричане, когато убива младият граф Есекс, когото обича тайно и страстно, защото той, в безумна влюбеност, извършва фатални грешки.

Кралицата, премахнала всички огледала от двореца, поисква да види образа си в едно от тях, и студенината и отчаянието, които вижда, я отблъсква и в болезнеността си тя умира.    

Въпреки противоречивостта на образа, Елизабет I е силна личност, обичана до фанатизъм и аплодирана от народа кралица, която отстоява силата и независимостта на Англия, която раздава обичта си на народа в критични моменти, окуражава армията и сама слага ризница в една от решителните битки.

Духът на образа й до голяма степен е уловен от актрисата Хелън Мирън, получила "Еми" за най-добра женска роля, а Джереми Айрънс идеално се вписва в ролята на всеотдайния, обичан от кралицата граф Лестър, награден за най-добър актьор във второстепенна роля.

Хю Денси покрива представата за пламенния и честолюбив млад граф Есекс, който със смъртта си става изкупителна жертва на властността и отмъстителността на кралицата. Той пробужда в нея любовта и съвестта на милосърдието. Така любовта и смъртта разгарят огъня, изгарящ душата в копнеж за промяна.

Том Хупър е поел успешно риска да постави произведение, изкушавало редица други режисьори да направят филм за управлението на кралица Елизабет I.