Всеки нов роман на големия френски писател Мишел Уелбек е световен бестселър. След „Разширяване на пространството за борба" (1994), „Елементарните частици" (1998), „Платформата" (2001) и „Възможност за остров" (2005) неговата последна творба - „Карта и територия", е поредното доказателство за редкия му белетристичен талант и майсторство.
Романът „Карта и територия", в който Уелбек описва собствения си трагичен завършек, му носи през 2010 г. най-престижната френска литературна награда - „ГОНКУР", информират от издателство Факел експрес.
Уелбек плавно и с изключителна вещина гради своя роман, който е може би най-завършеният по форма, със сигурност - най-ироничният, и без съмнение - най-задълбоченият.
„Телерама"
Роман - обобщение и равносметка на съвременния свят, автопортрет и стъписващ философски лабиринт: „Карта и територия" на Мишел Уелбек е забележителна творба.
„Енрок"
С„Карта и територия" писателят прониква в съвременните артистични среди. Очакването е да избухне бомба, а в действителност избликва фойерверк от хумор, сарказъм и меланхолия.
„Нувел обсерватьор"
Великолепно съчетание от разкрепостеност на ума, унищожителна ирония и морални търсения.
„Фигаро магазин"
С неизчерпаемата смяна на перспективите, с богатството на детайли, със своята сила и болка тази книга напомня „Портите на ада" на Роден. Нейният замисъл, патосът, абсолютната й безкомпромисност и поетичност напълно съответстват на отговора, който Маларме дава на анкетата на Жюл Юре: „Според мен участта на един поет в това общество, което не му позволява да живее, е да се усамоти, за да извае собствения си надгробен паметник".
„Льо Поен"
Скарамуш
на 06.03.2012 в 06:50:49 #1Стига с тия глупави книжлета бе! Напишете нещо за "писателчето" Гошко Господинов или за "певачицата" Ванчето Щерева, че се затъжих как са, що са?