Музейните работници и галеристите започнаха протести в навечерието на международния ден на музеите. Причината са лошите условия на труд и ниското заплащане.

България се представя навън с музейни находки. Високопоставените гости също биват водени из нашите музеи, а същевременно хората, които работят там, са изправени до стената, заяви доцент д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ - БАН)

Той изтъкна, че работещите в музеите и галериите са хора с висше образование, владеят езици, имат компютърна грамотност, а възнаграждението им едва около 400 лева. Според Вагалински липса ясна политика и стратегия за музеите у нас.

Разбира се, това не може да стане с едно махване, в последните 20 години са изпуснати много неща, отбеляза той. По думите на доц. Вагалински липсва заделен фонд по отношение на реставрацията, консервацията на експонатите, постоянните и пътуващите изложби. Налага се да импровизираме, сподели той.

В отворено писмо до медиите представителите на сектора заявяват, че заплащането им е "унизително ниско", обществената роля на професията им е подценявана, а правителството е останало само с "голи обещания" за промени в сектора.

"Ние, специалистите в музеите и галериите на България, заявяваме, че кризата в духовността е по-страшна от икономическата криза, че културен туризъм не се прави без музеи, че гилдията ни застарява, че ниските заплати демотивират младите специалисти, че музеите и галериите ни изостават от европейското и световно ниво", продължава позицията на работещите в галериите и музеите.

Средната работна заплата в националните музеи и галерии е 456 лв., в регионалните и общинските музеи е между 420 и 460 лв., а едва 330 лв. е началното възнаграждение за млад музеен специалист с магистърска степен.