Трите удивителни от заглавието са абсолютно задължителни предвид това, което преживяхме снощи в зала 1 на НДК.

Слушали сме много Гари Мур - и в "Тин Лизи", и самостоятелните му албуми, и това, което създаде в ББМ - с други две легенди на блуса - Джинджър Бейкър и Джак Брус от "Крийм".

Но концертът му в София надмина всички очаквания. 3-те хиляди, изпълнили зала 1, станаха свидетели на едно невероятно свирене на човек, отдаден със сърце и душа на блуса.

Дори и за миг не почувствахме - както много други пъти с други музиканти - някаква досада на сцената, породена от рутината на хиляди концерти зад гърба.

Напротив, ирландецът ни разказа със своята китара историята на тази велика музика - блуса.
Направи го така, че да почувстваме свободата, да забравим всичко друго, замаяни от виртуозните изпълнения.
Направи го истински, както го е правил и преди 30 години.

С два часа плътно свирене Гари по брилянтен начин показа защо името му се произнася до тези на легендата Джими Хендрикс, на Стиви Рей Воон, на Ерик Клептън.

Парчетата за концерта бяха подбрани така, че да ни разходят из цялата история на блуса - прозвуча дори хит на Чък Бери от романтичните години на рокендрола.

Гари Мур демонстрира и едно друго свое качество, признато от публика и специалисти - страхотно пеене, но разбира са импровизациите му с китарата бях над всичко.

И тук не можем да минем без баналното - "спиране на дъха".
Да, солата му ни оставиха без дъх - безконечни, показващи всичко, което може да "се изтръгне" от шест струни.

При това Мур смени пет китари, с пет вида звук и дори за миг не се сетихме - както при други концерти - да направим някакъв коментар за озвучаването на концерта - просто нямаше време за това - Гари Мур и бенда му свиреха като "за последно".

В края на концерта разбира се прозвучаха и големите му хитове „Still Got The Blues", "Since I Met You", но ирландецът вече бе омаял публиката, направил я бе съпричастна на своята музика.

Едно е сигурно - избралите да бъдат в съботната вечер в НДК, дълго ще помнят този концерт.

Защото един от големите беше тук и защото свири именно като такъв.