Концертът на Горан Брегович в София успя да събере на едно място крайно полюсна публика - от полудели тийнейджъри до спокойни пенсионери, от ценители на музиката до чалга любители.

Може би и затова зала "Арена Армеец" приличаше на представителна извадка от антропологично изследване на нравите в българското общество. Може би и затова след концерта някои бяха изпаднали в чисто балкански екстаз, а в очите на други имаше чисто разочарование, коментира Stand.bg.

В началото нещата бяха уравновесени в смисъла на полюсно равенство - всички избухнаха при първите акорди на „Gas, gas". Музиката му наистина успява да достигне дълбоко, до онова географски разположено сърце, от което и да искаме, не можем да избягаме.

Малко са тези, които не биха усетили заряда на Оркестъра за сватби и погребения, не би им допаднал пиянският танц на Горан Брегович със специфично поклащане на раменете, или пък не биха се усмихнали, когато надигне чашката.

И тогава започна всичко. Музикантите направиха няколко по-бавни парчета, което не се хареса особено на една част от извадката - онези полуделите чалга почитатели. И затова решиха да развалят всичко с непрекъснати разговори на висок тон, заглушаващи музиката, и неизменните селски провиквания. Но поне те изпитваха удоволствие.

Последваха някои от новите песни на оркестъра, предимно на английски език. Като добавим към това и че Горан говореше само на английски - онази същата извадка (изглежда и анти-западно настроена) побесня. Ревящият балкански лъв се потупа гордо и леко обидено по гърдите. Стойността на песните отново остана заглушена от рева. Но поне те изпитваха удоволствие.

Дойде ред на най-лудите парчета, на които няма как да останеш безучастен. Това обаче се прие от някои като истинско призвание и теренът се превърна в „елитен" чалга клуб, в който всички са съсредоточени върху мазните си танцови движения и никой не се интересува кой му свири. Важното е оркестърът да свири. Непризваната част от тълпата вече се беше отказала в опитите си да чуе песните, а само се чудеше как да се опази от вакханалията наоколо.

Побъркахме се от „Mesecinа" и за момент забравихме насадилото се неприятно усещане. „Artileria" пък накара публиката да вика с пълно гърло „Напред".

А най-прекрасният момент в целия концерт беше акустичното изпълнение на „In the Death Car" от филма на Костурица „Аризонска мечта". За една песен време всички мълчаха и се наслаждаваха на великата музика, защото композициите на Горан Брегович наистина са уникални.

Цялата зала пригласяше и атмосферата, поне за една песен време, стана някак си вълшебна. За финал „Kalashnikov" припомни на голямата част от публиката защо е отишла на концерта.

Ако е възможно един концерт да се сведе до музиката, до заряда на музикантите и до организацията, то концертът на Горан Брегович снощи беше много добър. И в своята обективност, този материал можеше да каже само това. Субективно погледнато, обаче, някои хора си тръгнаха с разочарование в очите.