"Гугъл" почете Елза Ласкер-Шюлер. Тя е немска поетеса и драматург, известна с бохемския си начин на живот в Берлин.

Тя беше една от малкото жени, свързани с експресионистичното движение.

Елза Ласкер-Шюлер успява да избяга от нацистка Германия и доживява остатъка от живота си в Йерусалим.

По майчина линия Елзе Ласкер-Шюлер произлиза от испански евреи - сефарди, а дядо ѝ е бил главен равин в синагога.

Елзе Ласкер-Шюлер е смятана за родоначалник на литературния експресионизъм, изразен в стихосбирката ѝ "Моите чудеса" (1911). Творбите ѝ, често илюстрирани от самата нея, са проникнати от мрачното съзнание за непоправимата разруха на междучовешките отношения - отмирането на любовта поетесата възприема като край на света.

В стиховете ѝ границата между "поезия и истина" се стапя в едно въображаемо царство на словесна музика с мистично, фантастично и екзотично звучене, породено от ориенталски и юдейски съновидения.

Особено характерни са поетическите ѝ книги "Староеврейски балади" (1913), "Куполът" (1920), "Тива" (1923), "Концерт" (1932) и - последната - "Моето синьо пиано" [1] (1943). Карл Краус нарича Елзе Ласкер-Шюлер "най-яркото и най-непроницаемо лирическо явление на модерна Германия".