На пазара вече е новата книга на английския писател Иън Макюън - "На плажа Чезъл".

Англия, шейсетте години на XX век, малко преди сексуалната революция. Едуард и Флорънс току-що са се оженили и отиват да прекарат първата си брачна нощ в хотел на брега на морето.

Двамата имат различен социален произход и различни интереси. Но са млади, влюбени един в друг и... девствени. И точно тази девственост им създава проблем.

Едуард е обзет от нетърпение и безпокойство, а Флорънс се пита ще преодолее ли страха си и отвращението. Следват ретроспекции, проникновено изследване на миналото, на семействата, детството, младежките години, всичко това редувано с почти натуралистични сцени от настоящето - в хотела на плажа Чезъл, където двамата неотклонно и неотменимо се приближават към съдбата си.

Има ли нещо в детството на младата жена, което да обяснява състоянието й, има ли нещо в характера на Едуард, което да оправдава нетърпението му? И как ще завърши тази необичайна брачна нощ?

Иън Макюън е най-награждаваният английски писател и безспорно един от най-талантливите европейски творци. Автор е на десетина романа, сред които "Откраднатото дете", "Амстердам", "Невинният", "Изкупление", "Неумолима любов" (ИК "Колибри" - 2005). Още първият му сборник с разкази е отличен с наградата "Съмърсет Моъм".

Из „На плажа Чезъл“:

Бяха млади, образовани и до този момент - първа¬та им брачна нощ - все още девствени, а и живееха във време, когато да се говори за сексуални пробле¬ми бе направо невъзможно. Но това винаги е било трудно. Тъкмо бяха седнали да вечерят в миниатюр¬ната гостна на първия етаж на една джорджианска странноприемница. През отворената към съседната стая врата се виждаше възтясно легло с четири колони, покрито с чисто бяла, гладка, изумително добре опъната покривка, която сякаш не бе докосвана от човешка ръка.
Едуард не спомена, че никога преди не е отсядал в хотел, докато в това отношение Флорънс имаше богат опит - като малка неведнъж бе пътувала с баща си. На пръв поглед бяха в приповдигнато настроение. Сватбата им в църквата „Сент Мери" в Оксфорд мина добре. Службата бе прилич¬на, приемът - весел, изпращането от съучениците и състудентите им - шумно и вдъхновяващо. Нейните родители не се държаха снизходително с негови¬те, както двамата се бяха опасявали, а и майка му не извърши нищо нередно, нито пък забрави за повода на празненството.
Младата двойка отпътува с една малка кола - собственост на майката на Флорънс, и пристигна в ранната привечер в хотела на дорсетския бряг. Времето, макар и да не бе най-идеалното за случая и за средата на юли, бе напълно задоволително - не валеше, но и според Флорънс не беше достатъчно топло, за да вечерят отвън на терасата, както се бяха надявали. Едуард смяташе, че е топло, но тъй като бе прекалено вежлив, не можеше и да си помисли да й възразява в подобна вечер.
И така, двамата се хранеха в своя апартамент пред полуотворения френски прозорец, който гледаше към балкон, а отвъд него - към част от Ламанша и към плажа Чезъл с необятната му площ, покрита с морски чакъл. Две момчета в смокинги им сервираха от ос¬тавена в коридора количка и излъсканите с восък дъбови дъски на така наречения „сватбен апартамент" комично скърцаха под стъпките им в тишината. Мла¬дият мъж гордо и покровителствено следеше да не би някое тяхно действие или изражение да издава на¬смешка. Нямаше да може да понесе скришом да му се подиграват. Но тези момчета, дошли от някое близ¬ко село, си вършеха работата с приведени гърбове и непроницаемо изражение, държаха се плахо и когато поставяха разни неща на колосаната ленена покривка, ръцете им трепереха. Те също бяха притеснени.