Паисий е роден не в Банско, както се смяташе, а в самоковското село Доспей, твърди Иван Ненов в последната си книга "Истината за родното място на Паисий".

"Когато бях малък, възрастни хора ми казваха: Да знаеш, че в нашето село е роден Паисий!", казва Ненов в интервю на Цвета Димитрова от БНР. Това го подтикнало да потърси тайната за произхода на автора на "История славянобългарска".

При откъсването на Македония от България след войните, историците ни изменят, според Ненов, тенденциозно родното място на първия ни историк от село Доспей на Банско.

Докато в трудове на Васил Друмев и проф. Марин Дринов пише, че Паисий е роден в Самоков.
В своето твърдение писателят се опира и на архив от документи на едно изследване на професор Васил Захариев, при посещението му с екип в Света гора през 1937-38 г. със задачата да разкрият мистификацията около месторождението на първия ни Възрожденец - проучване, което по-късно остава забулено в тайна.

В единственото съществуващо до 1918 г. предание за Паисий се разказва, че е роден в село Доспей. В своята "История славянобългарска" отецът включва съобщение за битка на цар Иван Шишман, легенда която съществува в този край.

"Един виден самоковски художник рисувал скици на Горгорови, рода от който тръгва Паисий, където той изобразява мъжете като слаби, изпити със светли очи. Може би и Паисий е приличал на тях", казва Ненов.
Една от сестрите на светогорския монах е майка на Христо Димитров, баща на Захари Зограф и на Димитър Зограф. Внуците им се гордеят, че носят кръвта на Паисий.

В писмата на една потомка на Християния, изобразена от същия самоковски художник, тя разказва на проф. Васил Захариев за "кощунството, извършено с родното място на Паисий, и оттам със зографския род".

В местността край Доспей неотдавна са открити две църкви от III и IV в., едната от тях с размерите на патриаршеска. Има уникални запазени двуметрови стени от тази голям храм.

"Убеден съм, че Паисий не е обикалял България като съвременните агитатори, а е предал на няколко души историята си", смята Ненов. В този аспект ще продължат по-нататъшните му търсения, за едно по-разширено изследване върху светогорския монах.