Днес е Трифоновден.
Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозата.
Празникът е наречен Зарезан и се празнува в началото на пролетния сезон, когато се започва резитбата на лозята.

Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 година, след въвеждането на Грегорианския календар от Българската православна църква, датите на църковните празници се изместват – Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Свети Трифон се е родил във Фригийската страна, близо до град Апамея, припомнят от Religiabg.com.

Във Великите Чети-Минеи много се разказва за изцеленията от всякакви болести, извършвани от светия отрок Трифон, и за изгонването на бесове от хората, обръщащи се към него.

В 238 година на римския престол се възкачил император Гордиан, който, въпреки че бил идолопоклонник, не преследвал християните.
Този цар имал голяма дъщеря на име Гордиана ­ девица, отличаваща се с ум и красота, така че много велики и славни князе желаели да я вземат за жена за своите синове.

Но тази девица, а заедно с нея и цялото є семейство, я постигнало голямо нещастие - в нея влязъл дяволът, който жестоко я мъчел, хвърляйки я в огън и във вода; водените при болната девица лекари, известни със своята мъдрост, не могли да є помогнат.

Но ето, обитаващият в девицата нечист дух сам, по Божия заповед, проговорил:
­Никой не може да ме изгони оттук, освен юношата Трифон.

Царят веднага изпратил навсякъде да го търсят. При царя били водени много хора, носещи това име, но нито един от тях не могъл да изгони беса от царската дъщеря.

Накрая довели светия юноша, когото намерили във Фригия, в село Кампсада, където пасял гъски край едно езеро ­- тогава той бил на седемнадесет години.
Когато светецът наближил Рим, дяволът, узнавайки за идването му, започнал още по-силно да мъчи девицата и силно завикал:

­Не мога повече да живея тук, защото се приближава Трифон и на третия ден ще дойде тук, не мога повече да търпя.
Като изкрещял така, нечистият дух излязъл от девицата.

На третия ден в града пристигнал свети Трифон и веднага бил доведен в царските палати, където бил приет много любезно от царя, защото в него царят познал юношата, за когото споменавал дяволът, излизайки от девицата.

Но за да се убеди по-добре в това, че именно той е изцелил дъщеря му, царят го умолявал да му покаже дявола лично, така че той да може да го види с телесните си очи.

Светецът приел молбата на царя и шест дни прекарал в пост и молитва, след което получил свише още по-голяма и силна власт над нечистите духове.

На седмия ден, при изгрев слънце, царят дошъл при блажения с целия си синклит, желаейки да види дявола.
Тогава свети Трифон, изпълнен със Светия Дух, и гледайки с духовните си очи към невидимия дух на злобата, му казал:

­На тебе казвам, душе нечисти, в името на моя Господ Иисус Христос, яви се лично пред намиращите се тук, покажи им мерзкия си и безсрамен образ, и им яви своята немощ.

И дяволът на часа застанал пред всички в образа на черно куче, което имало огнени очи и влачело главата си по земята.

Светецът се обърнал към него с въпроса:
­Кой те изпрати тук, демоне, за да влезеш в девицата, и как дръзна да влезеш в създадената по образ Божий, сам бидейки толкова безобразен и немощен и изпълнен с всякаква мерзост?

Дяволът отговорил:
­Аз съм изпратен тук от моя баща ­сатаната, началник на всяко зло, пребиваващ в ада, от когото съм получил заповед да мъча тази девица.

Тогава светецът отново го попитал:
­ Кой ви е дал власт да посягате на Божието създание?

Демонът, макар и против желанието си, но принуждаван от невидимата Божия сила, трябвало да каже истината.
­Ние нямаме власт над тези, ­казал той, ­които познават Бога и вярват в Неговия Единороден Син ­ Христос, за Когото Петър и Павел умряха тук ­ от тези хора ние бягаме със страх и само когато ни бъде допуснато, им причиняваме леки изкушения отвън.
А които не вярват в Бога и Божия Син и бидейки послушни на своите похоти, вършат угодни на нас дела ­ над такива получаваме пълна власт, за да ги мъчим.
Угодни на нас дела са: идолопоклонство, хула, прелюбодеяние, чародейство, завист, убийство, гордост; в такива и подобни на тях дела хората се оплитат като в мрежи, отчуждават се от Бога, своя Създател, самоволно стават наши приятели и заедно с нас получават вечни мъки.