Никога не съм празнувал Хелоуин и се гордея с този факт. Предпочитам нашите си кукери, ако щете.

В случая обаче не е важна моята закостенялост, а фактът, че в нощта на Вси Светии у нас за трети път дойде един тип със свръхестествени способности в чисто човешко занимание като свиренето на китара.

Той си е абсолютен будител за зажаднелите за качествени инструментални концерти у нас. Името му е Стив Вай и изричането му няма да ви докара проблеми от мистично естество. Въпреки че на сцената прилича на жрец, извършващ заклинания, понятни само на него.

Шоуто започна в 20:10 с 20-минутен сет от страна на нашумялата отвън океана, благодарение на музикалния формат The Voice, Бевърли Маклелан. Явно в САЩ, когато изгрееш по този начин, това се забелязва от артисти с класата на Стив Вай, който я кани да участва в записите на последния му албум.

Тя изпълни четири парчета, като може би най-запомняща се бе вариацията й на "Purple Rain" на големия Принс, коментира Stand.bg.

През цялото време американката свири на акустична китара или клавишни, а вокалните способности и освободено поведение, които демонстрираше, със сигурност биха предизвикали неистови пристъпи на завист у нашите звезди, пръкващи се покрай безбройните телевизионни музикални формати.

Самият нюйоркчанин излезе на сцената към 20:55 в доста интересен тоалет, за който по-късно сподели, че винаги го карал да танцува сякаш е в кожата на Принс. Веднага направи впечатление присъствието на Дебора Хенсън-Конант, прокарваща пръсти по майката на всички китари - арфата.

Тук трябва да отбележим, че 52-годишният янки се е обградил със страхотни музиканти, което обаче едва ли е учудващо. Барабанистът му Джеръми Колсън оставя у публиката представата, че е типичната немирна глава зад чинелите. Тъмнокожият басист Филип, изявил се по-късно и на контрабас, е солидна опора за представлението на тайфуна Вай. А китаристът Дейв Уайнър е може би по-голям майстор на акустичната китара и от самия Стив, който призна, че никъде не ходи без своя поддържащ китарист.

Върлинестата легенда ни заля с море от рифове и изкарваше от китарата си звуци, каквито мнозина едва ли са предполагали, че могат да излязат от едно парче дърво, омотано с корда. Той ни показа, че прекрасно умее да сменя темпото, да флиртува с публиката, да общува с бенда си. По едно време дори изкара две дами от публиката и заедно с тях „композира" ново парче.

Не минахме без соло изпълнения на всеки един от придружаващите го музиканти, но най-бурните аплодисменти си заслужи изпълнителката, изявяваща се върху органа-символ на емблематичната бира Guiness.

Имаше и акустичен сет, който трая около 20 минути, а за щастие не ни бе спестена и една fast boogie композиция. Стив се премени и във футуристични одежди, за да разцепи и визуално мрака в зала 1 на НДК. Финалът, както се досещате, бе за знаковата "For the love of God", а за бис бе оставена "Taurus Bulba".

Суетата явно не е подминала и феноменален артист като Вай, което личи от опитите му да се проявява и вокално, които са напълно излишни, но пък можем да му ги простим с чиста съвест. У него личи и сериозна експериментаторска нагласа, без която един гениален китарист няма как да се превърне в легенда.

Винаги съм се чудел какви ли трели са издавали сирените, описани в старогръцката митология, та омайвали чулите ги до смърт. Вероятно са подобни на излизащите от китарата на приятеля на маестро Джо Сатриани. Учителят, с когото ученикът не пропусна да се пошегува.

В началото на концерта се зачудих защо на спуснатото зад музикантите пано освен едно всевиждащо око има и флорални мотиви. В края му намерих за себе си отговора - навън е есен, а музиката на Стив Вай е пъстроцветна като широколистна гора по това време на годината. И носи сходна меланхолия. До следващата пролет/визита.