Какво означава Десислава, Никола, откъде идва името на Дунава и на Марица, защо Дяволско гърло е дяволско и Кръстова гора - кръстова? Все имена, с които сме свикнали и които употребяваме в речта и в ежедневието си, без да се замислим откъде идват, какво означават, кой ги е сътворил?

На тези въпроси отговаря доц. д-р Лиляна Димитрова-Тодорова в най-новата си книга „Собствените имена в България. Изследвания, анализ, проблеми", издадена от ИК „Емас" в навечерието на Празника на българската писменост 24 май.

В нея се разглеждат въпроси, свързани със заселването на отделни народности и племена по българските земи, с политиката и законодателството в наименуването, с обичаите и традициите при именуването, с модата при имената, със стандартизацията при географските имена, с промените в българското наименуване и др.

Книга, свързваща минало и настояще в родния ни език. В нея авторката - изтъкнат специалист по етимология от Института по български език, разглежда лични, бащини и фамилни имена, прякори, монашески и конспиративни имена. Спира се и на имена в художествената литература и фолклора, селищни, водни и планински имена, както и на имена на отделни местности и улици .

Това е книга, в която всеки може да открие нещо интересно за произхода на имената в нашата страна ‒ от най-древните келтски, славянобългарски, прабългарски, старогръцки, романски, османотурски, арабски, персийски, гръцки, арменски, еврейски до съвременните модни имена от западноевропейски и латиноамерикански произход.
Това е книга за всички, които се интересуват от възникването и развитието на имената, от тяхното значение, образуване, от връзката им с обществено-политическата проблематика.

Доц. д-р Лиляна Димитрова-Тодорова, доктор на филологическите науки, е завършила българска филология (втора специалност руска филология) в Софийския университет „Св. Климент Охридски". От 1968 до 1970 г. е била хоноруван сътрудник в културните отдели на вестниците „Вечерни новини", „Отечествен фронт" и на други вестници и списания, където има над 50 публикации.

До 2011 г. е ръководител на Секцията за българска етимология при Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин" при БАН, в която работи от 1970 г.