Малковски от група Ер Малък много рядко говори пред средствата за масова информация, но посети студиото на радио Тангра Мега Рок в началото на седмицата, за да поговори в приятелска обстановка с водещия Насо Русков за новите песни на групата, предстоящия концерт, за лирическия герой и изобщо за миналото, настоящето и бъдещето.


Сега сте хедлайн на големия концерт в зала "Универсиада". Имате нови парчета, разкажи ни за тях.
Ами новите неща, те са различни. Тук искам да кажа, че няма да свирим само нови неща - само две-три, колкото хората да чуят какво ново правим.

Според мен те ще ви разкъсат ако не свирите старите...
Да, а една част от тях ще ни разкъсат ако не свирим новите, така че трудно ще успеем да задоволим всички изисквания. Общо взето гледах класации из Интернет за това кои парчета трябвало да изсвирим и като гледам трябва да изсвирим всичките.

Времето няма да ни стигне да изсвирим всичко. Парчетата са различни, в смисъл че една част от тях бяха предназначени за албума 'Лично', но после изостанаха - някои от тях са такива. Други са измислени малко по-късно, а трети са съвсем нови, така че няма някаква основна обща идея в тях. Тя ще се появи някой ден по-нататък, когато, ако е рекъл Господ, направим нов албум.


Помня че първият ви албум спечели награда от списание "Ритъм" навремето...
Да, албумът спечели и групата спечели отделно.

Какво помниш от тогава? Като че ли церемонията беше в някакъв театър...
Да, в Сатиричния Театър беше, но аз по принцип си спомням много неща. До скоро си спомнях почти всички концерти, на които съм свирил. Просто много се впечатлявам и си спомням нещо характерно от всяко едно място.

Не помня дали свирихте на церемонията, но ние пък със сигурност замеряхме седящия на по-долните редове Стоян Михалев с фъстъци...
Да, вие сте били палава агитка тогава.

Имате и нов басист...
Да, това е "новият-стар" басист Амебата, който в никакъв случай не е стар по душа.

Какво по дяволите прави Амебата тези дни и как се чувствахте свирейки заедно отново?
От една страна изглежда много изненадващо, но от друга не е чак толкова изненадващо, поради няколко причини. Първата е, че една част от парчетата на Ер Малък - повечето от първия албум - бяха започнати като проект още в Ера за един албум, който не беше реализиран. Впоследствие тези неща бяха довършени и реализирани с Ер Малък. Така че Амебата отчасти е вътре в тези неща и в основата им.

От друга страна с Ера свирихме не само наскоро на концерта на Милена, но и преди няколко години - имаше годишнина '20 години по-късно'. Така че....гледам го, че има голямо желание да свири...Е, ние всички сме така, защото сега вече сме освободени от всякакви едновремешни комплекси или фикс-идеи - сега свирим просто за удоволствие, така че...

През годините се превърнахте в нещо като култова група... Как ти се струва това определение?
Доста се злоупотребява с такива думи, така че не им обръщам особено внимание. Нито ние се чувстваме като център на някакъв култ, нито смятам, че хората го приемат така - просто им харесва това, което правим. Радвам се, че го оценяват, защото то е направено за тях. Тогава поне, когато ги правихме тези неща, бяха най-вече за публиката.

Текстовете на Ер Малък винаги са били много силни. Какви текстове пишеш в днешно време?
За лирическия герой ли ще си говорим?

Да.
Ами той има различни превъплъщения. Във втория албум го оставихме загледан в една точка...и той престоя така около десетина години, гледайки в тази точка....

И какво реши той след тези десет години?
Ами, след тези десет години, реши че е тъпо да гледа само в една точка и може би трябва да се обърне към живота и да го живее такъв, какъвто е. Парчетата не са много далеч от това, което можеш да си представиш.

Всъщност ти през цялото това време не си спирал да се занимаваш с музика...
Не. Освен това съм правил много парчета, но просто няма как сега всичките изведнъж да ги покажа на хората.

Може би е време за поредица твои солови албуми...
Аз не гледам така на тия неща. Просто съм сигурен, че под една или друга форма те ще видят бял свят, просто защото няма как да останат така. Те не са и за мен, не ми трябват да ми стоят вкъщи.


Доколкото знам даваш и уроци по китара. Как ти се виждат новите хора, които правят музика в България? Не е необходимо да са непременно млади, по-скоро нови...
По принцип за мен е малко странно да си говорим едновременно за музика и за възраст, защото музиката не е нещо, което се подчинява на времето в този смисъл. Може някой да е роден 20 години преди или след теб, но да имате общ език.

Например на предишния концерт на Ер Малък, басистът ни беше с 20 години по-млад от нас, но това не му попречи да изсвири парчетата както трябва и концерта стана хубав. В момента имам няколко момчета на възраст между 13-15 и това поколение общо взето ми харесва.

Така или иначе рок музиката, по-твърдата музика, която на тях им харесва и от която се интересуват и искат да свирят, вече не е мода, както беше преди двайсет години. Така че те са изчестени от тези, да ги наречем - фикс-идеи. Просто искат да свирят защото така им харесва. На мен това ми допада, защото лесно си говорим за нещата. Тоест, говорим си за музика, а не за това "как да направя онова убийствено соло, което да унищожи всички други китаристи". Което по принцип е безмислица.

Ти самият, като млад, буен пубер, имаше ли подобни идеи?
Аз ли? А, със сигурност са ми минавали такива мисли, да. Но това са епизодични неща. В момента когато една група или музикант започнат активна дейност и то концертна, всички тези неща много бързо изфирясват от главата, защото се сблъскваш челно с действителността. А тя е, че трябва да направиш нещо, посредством което можеш да кореспондираш с хората. Един концерт не е само музикантите - публиката е също толкова важна.

Ти тръгна от по-джаз формации, как стигна до по-хеви музиката?

Аз не съм стигал до никъде. През цялото време всичките те са свързани и аз съм този, който винаги ги е свързвал. Винаги съм свирил онова, което ми е идвало отвътре. Може би заглавията са били "джаз" или "фюжън" или разни етикети, но това няма значение. Музиката е подобна.

Аз не си пускам музиката така, защото смятам че по този начин малко й принизявам ролята. Обичам като седна, да слушам цял албум. Както да седнеш да прочетеш една книга. Това те потапя в света на един човек или на няколкото души, които са измислили това нещо. Все едно да изгледаш един филм.

Ако сега трябваше да пишеш книга за Ер Малък, какви интересни неща би споделил с нас?
С Ер Малък така се стекоха нещата, че още от самото начало хората, които ни гледаха отстрани казаха, че създаваме супергрупа, в смисъл, че музикантите вече са свирили в известни групи. Така че през цялото време всичко, което правехме, бе пред очите на хората, нямаше как да се скрием.

Всички знаеха кои сме, какво правим, кога го правим, къде го правим. Няма скрити неща, освен моментите, когато сме били насаме, за да измисляме парчета. Това е една атмосфера, специфична за хората свирещи заедно - изисква се сериозна работа, нямаме време да си разказваме вицове. Иначе има много случки и те се знаят - ако се сетя нещо, ще кажа.

Имате парче озаглавено "2010"...
Виждаш някакъв скрит смисъл ли?

Ами, знам ли... Има ли?
Не, няма. Числото е избрано произволно. Просто когато писахме парчето то изглеждаше достатъчно далеч в бъдещето, за да си представяме някакви страхотни картини на разруха и унищожение....

То трябваше да се случи примерно 99-та...
Е да, има разни общества, които чакат всяка година.

След като се развълнувате от концерта на 24-ти, има ли шанс да влезете и да запишете нов албум?
В момента не мога да кажа, всичко опира до време и пари. Така че както сега изглежда, че няма, може след два месеца да "има".