През по-голямата част от кариерата си Metallica винаги са разделяли метъл феновете на два лагера - такива, които ги боготворят, и такива, които ги мразят.
Второто шоу на бандата в България подкрепи изцяло тезата на първите. Станахме свидетели на най-големия концерт, правен в България.
Времето се смили над нас (лекият дъждец накрая дори подейства освежаващо), но Мetallica не се смилиха. Джеймс, Ларс, Кърк и Робърт бяха безкомпромисни и оставиха 50 000 души на националния стадион „Васил Левски" без глас.
Всичко започна около 18:30, когато на сцената излязоха младите американци The Sword. Поради ранния им старт голяма част от феновете пропуснаха тяхното изпълнение.
Музиката им бе силно повлияна от Black Sabbath, което несъмнено е една от причините да са поканени за подгряващи - Metallica винаги са се прекланяли пред британските легенди.
Малко след тях се появиха специалните гости Down. Супергрупата заби много стегнато, а мнозина сбъднаха мечтата си да чуят Фил Анселмо на живо - макар и не като част от Pantera.
Минути след 21:00 - на стадиона се понася "The ecstasy of gold" и в следващите два часа е трудно да откъснеш поглед от сцената. Страхотен сетлист, в който последният албум на Metallica "St. Аnger" бе тотално низвергнат.
Началото е повече от ударно - "Creeping death", която взривява феновете. Веднага прави впечатление изключително чистият и балансиран звук. Да, преди 9 години в Пловдив саундът беше по-силен, но снощи качеството напълно компенсираше по-слабите децибели.
На сцената се простираше огромен видеоекран, благодарение на който наблюдавахме музикантите от групата. Той беше не просто шанс да ги гледаме от близо, но и съставна част от шоуто.
„Gimme fuel, gimme fire, gimme that which I desire" и огньове в двата края на сцената обявяват началото на възпламеняващата "Fuel".
След това се връщаме в далечната 1984 г. с "Ride the lightning", след която следва класиката "For whom the bell tolls".
Публиката беше в пълен плен с главен надзирател Джеймс Хетфийлд. Фронтменът на Metallica бе в чудесна форма и през цялото време „държеше" феновете. Само един поглед или жест от негова страна бяха достатъчни.
Може би трябваше да приемем "Welcome home (Sanitarium)" като лека почивка, но не - целият стадион се дере на великия припев, а Джеймс гледа дяволито.
Фронтменът представя следващото парче като "Harvester of ...", но групата забива "Leper messiah".
След нея идва ред на едноименната песен от един от най-добрите албуми на групата - "... And justice for all".
На "Wherever I may roam" Джеймс отново има десетки хиляди бек вокали, които продължават да го подкрепят безрезервно и при чудесната балада "Fade to black".
Легендарната "Master of puppets" хвърля публиката в екстаз, но Metallica доразбиват по-старите фенове със скорострелната "Motorbreath".
На сцената остава само Кърк Хамет, който небрежно удря няколко акорда, които прерастват в най-популярната песен на групата - "Nothing else matters".
Хиляди запалки, телефони и един пеещ стадион. Който не е присъствал, никога не може да се доближи до тази атмосфера.
Джеймс запавя акапелно припева на "Sad but true", след което мощните рифове на парчето разтърсват стадиона. Започва леко да вали, но на кого му пука?
Зрелищни пироефекти и военна обстановка предвещават поредната класика - "One". Докато се опомним, чуваме началото на "Enter sandman" и все повече се отдалечаваме от реалността.
Metallica се прибират, но не за дълго. Завръщат се с пънкарската "Last caress", след която удрят и "Stone cold crazy".
Всички крещят "Seek and destroy", а възрастен чичко до мен с надежда вметва "Айде де, 9 години я чакаме".
Но я дочакахме. И чакането си струваше. "Seek and destroy" изстисква и последните останали сили на феновете. Това е и финалът на този впечатляващ концерт.
Музикантите излизат с българския флаг, на който пише "Harvester of Sofia". Казват, че това няма да е последната ни среща. Можем само да се надяваме.
За втори път имахме шанса да се убедим защо Metallica са една от най-големите банди в историята. След такива концерти сякаш нищо друго няма значение...
ss23
на 26.07.2008 в 21:06:37 #65Едно време ги слушах тия цървули. Както всички метъл групи, текстовете им са със сатанинска насоченост, подтикваща към самоубийство - и на това му викат грандиозно събитие. Само вижте какво се пее в "чудесната балада" Fade to black "I have lost the will to live Simply nothing more to give There is nothing more for me Need the end to set me free"
wowcbeta
на 26.07.2008 в 21:04:42 #64кокобг, ако всеки опит за предаване на послание е опит за манипулация, дай да забраним разговорите. Който иска слуша, който не иска не слуша. нонейм, съгласен с доста от казаното, а за споменатите от теб хора, Моцарт е бонбон
No_Name
на 26.07.2008 в 20:56:52 #63Aбе вие малоумни ли сте какви сте? Снощи се състоя такова грандиозно събитие, а вие ми се карате на тема мейдън или металика...аз пък да кажа, че харесвам мейдън само в изпълнение на cradle и все пак никога не бих тръгнала да обиждам феновете на мейдън. Вместо да се радваме, че събитието беше толкова грандиозно и имаше толкова много хора ние ще си дрънкаме глупости. Да звука беше слабичък и стената по едно време изчезна, но това да ни е проблема. Когато някоя чалгарка ми направи нещо подобно и събере толкова много фенове ще и целувам задника. Що се отнася до почитателите на метъла, е извинявам се, но повечето почитатели на рока и метъла са доста интелигентни и голяма част са дори с висше образование. Доста голяма част слушат и класическа музика - комерсиалистите и чалгарите дори не знаят кой е Моцарт сигурно. Това за външния вид...изобщо не е задължително да приличаш на клош за да си метълист. Аз приличам на чалгарка (даже снощи се притеснявахда не ме линчуват и да ме изгонят от концерта ), ама съм израснала с металика и боготворя жицата. Под рок музика не мога да се насиля да слушам (освен класика ) Така че хора, почитатели на рока и метъла, престанете да се карате и се радвайте, че сме имали възможността да се състои такова събитие в нашата смотана и тъпа разпаднала се държава.... както вчера някои хора предлагаха - трябваше както сме се събрали толкова народ там, всички да тръгнем към народното събрание
kokobg1
на 26.07.2008 в 20:56:13 #62всяко едно изкуство се опитва да се манипулира, понякога доста успешно,да не говорим за киното което много лесно се консумира и е върха на манипулазията
wowcbeta
на 26.07.2008 в 20:35:42 #61Рокът определено не е опит за събуждане на животинското у хората. Музиката не е средство за манипулиране на масите. Ако това беше така, то по пътя на логиката може да се твърди, че изобразителното изкуство и литературата също са опит за манипулиране на масите и събуждане на низките страсти у хората. Всяко изкуство трябва да се възприема в положителните му черти, тъй като то е дар.
richo
на 26.07.2008 в 20:31:42 #60kakvo znachi "mojem samo da se nadqvame" ta te obeshtaha hetfield povtori pone 4 puti "WE WILL SEE U FUCKIN SOON ! ...VERY SOON" i nqkolko tuti dobavi che sofiq sa nai-dobrite, na koeto az povqrvah i ne se sumnqvam, che pri sledvashto turne pak shte vkluchat sofiq, DAAAAAAAAA!
wowcbeta
на 26.07.2008 в 20:30:13 #59Аз лично слушам всякаква музика : от хард рок, през латино, та чак до класика(обожавам Щраус). Отбягвам единствено, с някои изключения, рапът. Игнорирам и по-голямата част от българската музика(с изключение на "Щурците" и други стари легенди). Посланието, което ни се предава от изпълнителя, често остава криворазбрано от вкарващите се в стереотипи "фенове" с удебелени кавички. Аз съм точно в това поколение, когато би трябвало да се идентифицираш с нещо/някого, но аз не виждам смисъл да казвам "метал съм" или "рапър съм", защото това е не само убиване на индивидуалността, то е и поставяне на себе си в по-уязвима позиция. Едно е сигурно. Нито металите, нито хипитата, нито който и да било друг стереотип демонстрира уникалност. Това е просто сбирщина от хора мислещи еднакво и харесващи общи неща. В това принципно няма нищо лошо. Но когато едната група започне да отрича другата, тогава има проблем. Това не е целта на музикантите. Все пак в повечето песни се пее за задружност и любов Ако оставим настрана проблемите с посланията и понякога странните стереотипи, в които се вкарват феновете на някой изпълнители, то критерият ни за добра музика трябва да е единствено нашия вкус. А за цвят и за вкус не се спори ! Може да не харесваш "Металика", може аз да не харесвам "Еминем", но това не е причина да обиждаш нито изпълнителя, нито музиката, камо ли човека, който я слуша.
kokobg1
на 26.07.2008 в 20:22:29 #58нямам нищо против рока и бунтарското в музиката ,напротив и аз ги слушам, но съм против с някои течения в музиката които се различава от истинското творчество.
Armoured Saint
на 26.07.2008 в 20:12:22 #57С недоумение прочетох няколко поста за социума, животинското и управлението на тълпата. Тъй като избягвам да споря с идиоти, няма да дискутирам дали рока пробужда животинското или е музика на бунтарството или пък дали е по-добър от музиката на американските черни гета - рапа. Само ще кажа едно - влезте в някой МОЛ или в някой хипермаркет и тогава ще разберете какво значи манипулирана тълпа, а пък ако има намаления, тогава ще разберете какво е манипулирана тълпа в действие Който разбра какво казах - добре, който не - ..... той си знае А иначе МЕТАЛИКА НАИСТИНА ВЗРИВИХА СОФИЯ!!!!!!
kokobg1
на 26.07.2008 в 19:47:44 #56kihano6 за съжаление си много прав, един от начините за събуждане на животинското и унищожаване на етичното в хората, така се манипулират по лесно, на някои не им трябват мислещи хора а тъпа консуматорска маса която да купува това което му се предлага.
humunculus
на 26.07.2008 в 19:35:11 #55Kihano6
на 26.07.2008 в 19:00:52 #54BearEgg!, а и останалите аз имам друго обяснение. Твореца (не само музиканта) чрез изкуството може да изрази и да предаде на другите определени свои чувства. Зрителите или слушателите съпреживяват тия чувства, например реват или се смеят в киното. В идеалния случай твореца се предполага да е човек с богата душевност, над средното ниво. Творейки той позволява на аудиторията да съпреживее елементи, които иначе не би могла. Така изкуството обогатява ония които го възприемат и помага да решават собствените си емоционални проблеми. В нормалния вариант твореца почва да се съобразява с пазарния ефект. Истинския творец би лавирал така че да запази стойността на духовната връзка между творец и публика и все пак да получи приходи позволяващи му да оцелява и продължава дейността си. В ненормалния вариант пазарния ефект излиза на преден план. "Твореца" вече не предава свой опит и не рови в своята душевност, затова и няма нужда да е духовно извисен. "Твореца" рови из емоциите на публиката и търси кътче (пазарна ниша) за което да се закачи и което да опише, за да могат хората със сигурност да съпреживяват и съответно да плащат. Естествено, колкото повече хора плащат толкова по-добре. Затова е противопоказно да се рови в душевността на изключения, па били те и гении. Важно е да се уцели средностатистическия човек, да се намери ниша в неговата душевност. Така се раждат сапунките, кримитата, чалгата, диското, разните розови и сини серии, блудкави или военни романчета и т.н. Това вече не е изкуство, а промишленост. От нея обаче обществото полза няма, тъй като не се предава нещо от духовно по-богат човек на средностатистическия човек, а само се препотвърждава онова което съществува, което в частност може да се свие до елементаризъм, който вече да не позволява на хората да се оправят в собствените си преживявания. Е както обикновено има и по-лошо. Конкуренцията е доста голяма и винаги ще изкочат такива, дето ще се заровят и в най-животинските емоции на човека, стига да видят полза от това. Така се раждат творения които експлоатират социално негативни и разрушителни емоции и желания на хората. Тия творения в желанието да се продадат се рекламират като нещо позитивно и одобрително с което отменят социалното неодобрение на споменатите емоции и желания. Така се получава, че обществото губи части от етичните правила които го спояват и го карат да функционира. Крайния ефект е понижаване на качеството на живота. Така че, когато гледате филм, слушате музика или четете книга, помислете на каква струна от вашата душевност играе твореца, та ви държи пред екрана, край тонколоните или над книгата? Предполагам, че можете да научите много за себе си, но веднага изниква следващия въпрос. Искате ли да го знаете? Е, толкова от мен, за себе си аз реших още един въпрос, за вас не знам.
Cooper
на 26.07.2008 в 18:48:23 #53Взривиха дръжки! Беше егати долнопробната селяния Сцената която ми се запечата от вечерта беше един младеж люпещ семки до погото, състоящо се от някакви малоумни тинейджери разбиращи от музика колкото и от жени....
BearEgg!
на 26.07.2008 в 17:39:26 #52http://www.youtube.com/watch?v=5LvwzanCLCo&feature=related и тоя клип, да нервирам Кръстоносеца ако още чете, и спирам че темата е за Металика, пък ние узурпирахме.
BearEgg!
на 26.07.2008 в 17:33:43 #51Да де, ама реално няма обяснение защо ябълката ми е по-вкусна. За това говоря, че просто по ме влече. Знаеш при яденето не играят фактори като "добри спомени на фона тая песен". Апропо чел съм че при композиторите, това дето ще произведът като музика е предварително заложено като композиции. Почти готово, те само го вадят от склада. Доколко е вярно не знам, но нищо чудно и при консумирането на продукта да е така. Поне докато не се замисляш.
Gozilla
на 26.07.2008 в 17:28:38 #50METALLICA е супер
Делян
на 26.07.2008 в 17:28:24 #49Trabzona, вари го печи го циганина си е циганин и ти го потвърждаваш, нали?
Kihano6
на 26.07.2008 в 17:27:55 #48BearEgg!, не е толкова просто. Кафето и бананите задоволяват физически нужди. Тия нужди принципно нямат социален или психологически характер освен ако не настъпи глад. С изкуствата е по-друго. Както се съгласихме музиката отразява определени социални групи. А и факт е, че любителите на чай или кафе не се делят на групи и не се отричат както ние отрекохме чалгарите.
BearEgg!
на 26.07.2008 в 17:27:27 #47http://www.youtube.com/watch?v=njP7iN3-acA&feature=related За хора от по стари генерации, това си е музика за болни мозъци
BearEgg!
на 26.07.2008 в 17:24:11 #46http://www.youtube.com/watch?v=pfFD709OtFM