През по-голямата част от кариерата си Metallica винаги са разделяли метъл феновете на два лагера - такива, които ги боготворят, и такива, които ги мразят.

Второто шоу на бандата в България подкрепи изцяло тезата на първите. Станахме свидетели на най-големия концерт, правен в България.

Времето се смили над нас (лекият дъждец накрая дори подейства освежаващо), но Мetallica не се смилиха. Джеймс, Ларс, Кърк и Робърт бяха безкомпромисни и оставиха 50 000 души на националния стадион „Васил Левски" без глас.

Всичко започна около 18:30, когато на сцената излязоха младите американци The Sword. Поради ранния им старт голяма част от феновете пропуснаха тяхното изпълнение.

Музиката им бе силно повлияна от Black Sabbath, което несъмнено е една от причините да са поканени за подгряващи - Metallica винаги са се прекланяли пред британските легенди.

Малко след тях се появиха специалните гости Down. Супергрупата заби много стегнато, а мнозина сбъднаха мечтата си да чуят Фил Анселмо на живо - макар и не като част от Pantera.

Минути след 21:00 - на стадиона се понася "The ecstasy of gold" и в следващите два часа е трудно да откъснеш поглед от сцената. Страхотен сетлист, в който последният албум на Metallica "St. Аnger" бе тотално низвергнат.

Началото е повече от ударно - "Creeping death", която взривява феновете. Веднага прави впечатление изключително чистият и балансиран звук. Да, преди 9 години в Пловдив саундът беше по-силен, но снощи качеството напълно компенсираше по-слабите децибели.

На сцената се простираше огромен видеоекран, благодарение на който наблюдавахме музикантите от групата. Той беше не просто шанс да ги гледаме от близо, но и съставна част от шоуто.

„Gimme fuel, gimme fire, gimme that which I desire" и огньове в двата края на сцената обявяват началото на възпламеняващата "Fuel".

След това се връщаме в далечната 1984 г. с "Ride the lightning", след която следва класиката "For whom the bell tolls".

Публиката беше в пълен плен с главен надзирател Джеймс Хетфийлд. Фронтменът на Metallica бе в чудесна форма и през цялото време „държеше" феновете. Само един поглед или жест от негова страна бяха достатъчни.

Може би трябваше да приемем "Welcome home (Sanitarium)" като лека почивка, но не - целият стадион се дере на великия припев, а Джеймс гледа дяволито.

Фронтменът представя следващото парче като "Harvester of ...", но групата забива "Leper messiah".

След нея идва ред на едноименната песен от един от най-добрите албуми на групата - "... And justice for all".

На "Wherever I may roam" Джеймс отново има десетки хиляди бек вокали, които продължават да го подкрепят безрезервно и при чудесната балада "Fade to black".

Легендарната "Master of puppets" хвърля публиката в екстаз, но Metallica доразбиват по-старите фенове със скорострелната "Motorbreath".

На сцената остава само Кърк Хамет, който небрежно удря няколко акорда, които прерастват в най-популярната песен на групата - "Nothing else matters".

Хиляди запалки, телефони и един пеещ стадион. Който не е присъствал, никога не може да се доближи до тази атмосфера.

Джеймс запавя акапелно припева на "Sad but true", след което мощните рифове на парчето разтърсват стадиона. Започва леко да вали, но на кого му пука?

Зрелищни пироефекти и военна обстановка предвещават поредната класика - "One". Докато се опомним, чуваме началото на "Enter sandman" и все повече се отдалечаваме от реалността.

Metallica се прибират, но не за дълго. Завръщат се с пънкарската "Last caress", след която удрят и "Stone cold crazy".

Всички крещят "Seek and destroy", а възрастен чичко до мен с надежда вметва "Айде де, 9 години я чакаме".

Но я дочакахме. И чакането си струваше. "Seek and destroy" изстисква и последните останали сили на феновете. Това е и финалът на този впечатляващ концерт.

Музикантите излизат с българския флаг, на който пише "Harvester of Sofia". Казват, че това няма да е последната ни среща. Можем само да се надяваме.

За втори път имахме шанса да се убедим защо Metallica са една от най-големите банди в историята. След такива концерти сякаш нищо друго няма значение...