Твърде много парадокси и иронии има в тази пиеса на Дюренмат. Писана през 1966 г, точно когато драматургът се отдръпва от темата на политическите провокации, “Метеор” смело “надниква” в пространствата на екзистенциализма и без притеснение поставя въпроса за смисъла на творчеството и смъртта.
Нобеловият лауреат Волфганг Швитер, в ролята Йосиф Сърчаджиев, се появява в дома на беден художник, точно в момента, когато по радиото съобщават за смъртта му. Оттук започват парадоксите. Мъртъв за обществеността, Швитер моли художника, чиито единствен модел е собствената му жена, за разрешението да умре на спокойствие в мизерната им мансардичка.
Въпреки иронията, парадоксите и “трудният екзистенциализъм”, преди десетилетия критиката нарича “Метеор” – комедия на умирането. Режисьорът Николай Ламбрев също дава възможност на своите герои да се надсмеят, дори и подиграят над себе си.
Метеорът всъщност е самият човек, чиито знания и способности го превръщат в пламтяща топка, изгаряща всички по пътя си. Така е и с Швитер, защото всички, които влизат в контакт с него, умират.
Музиката за спектакъла е на Стефан Вълдобрев, а в останалите роли театърт се представя наистина с най-доброто, което има - Кристина Янева, Деян Донков, Милен Миланов, Стефан Вълдобрев, Георги Къркеланов, Анастасия Ингилизова, Ненчо Илчев, Вълчо Камарашев, Мирослав Косев, Пламена Гетова, Иван Налбантов.