Повечето феновете на Дилън няма да бъдат изненадани от липсата на каквото и да е модерно в неговите „Модерни времена". Абумът до голяма степен е вдъхновен от златните времена, които предшестват даже собствените му първи записи.
Има изобилие от рок енд`рол; две романтични джаз изпълнения; едно меланхолично; както и две завладяващи „електрични" фолклорни песни.

Това, което първоначално изглежда безгрижно и простичко в последните мелодии на Боб Дилън, се оказва нещо различно. Може и да звучи топло носталгично на повърхността, но в гънките са укрити някои доста комплицирани, саркастични и дори гневни чувства.

„Модерни времена" е бил замислен като завършек на трилогията, която досега включваше албумите „Време извън разума" от 1997 г.  и „Любов и кражба" от 2001 г.
След неравните ранни години на 90-те, тези два превъзходни албума изявяват артистичния пламък на Дилън. В същото време те затвърдяват новия му образ на загрубял, одрезгавял стар глас, който в своите зелени години очевидно е осъществил една или две революции.

Докато споделя магията на южно щатското звучене, „Модерни времена" е даже по-пленително мистериозен и ексцентричен от своите албуми предшественици.
В чистите джаз тонове на Дилън, отново наситени с измъчващи пъзели от думи и мъгливи алюзии, омаята на лириката казва последната си дума.

Първият запис, в Чък-Бери стил, наречен „Гръм на планината", косвено напомня за R&B певицата Алисия Кийс, която го кара да плаче, защото „когато тя е била родена в кухнята на ада, аз преодолявах границата".

„Блус на работника #2" критикува американската икономика - „новата пътека, на която встъпихме"  и „напълно извън границата" - въпреки това  с необичайна нежност и спокоен ритъм, може би повлияни от стила на Брус Спрингстийн.
Това е най-красивата и разтърсваща мелодия, която Дилън някога е написал.

Интругуващ, внезапен, и уравновесено епичен, "Модерни времена" трябва да се нареди сред най-добрите албуми на Дилън.