Мистиката на Възнесението и стълбата към Върха

Предстои за хиляден път митът да се повтори и препотвърди известната на всички мистерия.

На третия ден, след като Йосиф Ариматейски сваля мъртвото тяло Христово от кръста и го полага в своята гробница, в ранната неделна утрин трите Марии отиват, за да помажат тялото на Учителя си. Но намират огромния камък, закриващ входа на гробницата, преместен, а вътре от двете страни на плащаницата на Христос стояли два ангели небесни, които им съобщават, че Учителят е възкръснал и се е възнесъл в небесните селения.

Няма религия, която да не вярва във Възкресението, представата за него е вечна, както и вечни са човекът и неговите божества. Възкресението символизира вярата, че човек носи в себе си онова, което не умира – душата и духът.

Христовото Възкресение е част от аналогични религиозно-митологични представи, свързани с Умиращия и Възкръсващ Бог. Но Иисус, за разлика от пророците, говори за Възкресението, като избавление, като заръка, че грешният човешки род ще получи своя Месия, който ще изкупи първородния грях, чрез страданието на кръста.

Тридневният срок на Възкресението Христово символично се съотнася със старозаветния прототип – пребиваването на Йона в утробата на морското чудовище. Самото събитие – оживяването на тялото на Иисус и излизането му от каменната гробница, никъде в Евангелските текстове не е описано, тъй като се предполага, че няма човек, който да е бил свидетел на мистерията.

Но неделята става Спасителна – извеждаща човечеството в друг тип нравствено живеене. Символът на саможертвата в името на ближния и мъдростта на проповедите и учението на Христос, правят от неговата смърт и последвалото я чудотворно Възкресение един еталон, пример за нравственост и смирение.

В множество световни религии, които приемат че има друг свят на небето, душата на мъртвия изкачва пътеките на една планина, или се катери по дърво, за да достигне небесните селения. Същия този път, според вярванията, бива изминаван и от Избраните. Пътят на възнесението към другия свят минава винаги през планини, защото именно между планинските върхове захожда и слънцето.

В религиозните вярвания пътеката към небето се преплита и от сигурността в съществуването на мистична стълба. “Стълбата е поставена за мене, та да виждам боговете”, се казва в египетската “Книга на мъртвите”.

Старозаветният Иаков също сънува една стълба, чийто връх достигал небето и Ангели Божии се качвали и слизали по нея. Аналогично е и видението на Мохамед, според ислямските предания.

Символизмът на стъпалото, стълбите и възнесението се съхранява ревностно и от християнската мистика. Св. Йоан Кръстител представя етапите на мистичното усъвършенстване чрез “Възкачване на планината Кармел”, като сам илюстрира трактата си с планина с дълги и тежки възкачвания.

Основен момент в библейските предания за Исусовия “живот след смъртта” е символът на левитацията. Когато се появява пред своите ученици след възкръсването си Христос лети (левитира) във въздуха. Според религиозните канони самият факт на левитацията, вече означава освещаване, проникване във висшите космически равнища. Способността да се лети става ясен символ за трансцедентността на човешкото положение.

Съществува обаче строго разграничение между левитирането на Избраника и това на магьосници, йоги, аскети и пр. Светецът е “отнесен” в небесата, докато другите летят заради собствените си усилия.