Съдбата на българите от Егейска Македония е темата, която вълнува професор Благой Шклифов в книгата му, озаглавена „На кол вода пиехме". Трудът му достига до нас  чрез издателство „Изток-Запад" .

С подписването на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанския мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината.

Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция.

Вместо свобода на егейските българи съдбата отрежда жестока участ, особено през 30-те години на XX век при режима на ген. Йоанис Метаксас.

Българският език е забранен със закон, хиляди са изселени, хвърлени в затвори или убити. Въпреки тежкия удар върху българщината в Егейска Македония, мнозина не напускат родните си краища, за да съхранят българските слово и дух. Тази тъжна, но забележителна история от нашето близко минало е подробно документирана в събитийния труд „На кол вода пиехме" от проф. д-р Благой Шклифов.

Изхождайки от разнообразието в различни български диалекти в съпоставителен план със старобългарския език, през професионалния си живот проф. Шклифов многократно поставя въпроса за обогатяването на книжовната норма с лексика и фонетични явления от българските говори в Македония.

Той написва последната си книга „На кол вода пиехме" на югозападна редакция на българсия език, за да може читателят да се докосне до красотата и богатството на българските говори от Егейска Македония и пренесе в събраните автентични спомените на местните жители.

Успоредно с работата си към БАН проф. Шклифов преподава история на унгарския език и унгарска диалектология в СУ „Климент Охридски" в продължение на 20 години. Съдбата на проф. Шклифов е мистериозна - той почива внезапно през 2003 г. при съмнителни обстоятелства след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония, Гърция. Това слага преждевременен край на дългогодишните му проучвания върху българските диалекти в района и проекта му за разширяване на българския книжовен език.

Книгата „На кол вода пиехме" се издава за първи път и не само отразява текстово хрониките и историите по тази болезнена тема, но и представя солиден и дори зловещ снимков архив, с който допълнително се илюстрира този тъмен период от българската история.