Съдбата на българите от Егейска Македония е темата, която вълнува професор Благой Шклифов в книгата му, озаглавена „На кол вода пиехме". Трудът му достига до нас чрез издателство „Изток-Запад" .
С подписването на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанския мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината.
Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция.
Вместо свобода на егейските българи съдбата отрежда жестока участ, особено през 30-те години на XX век при режима на ген. Йоанис Метаксас.
Българският език е забранен със закон, хиляди са изселени, хвърлени в затвори или убити. Въпреки тежкия удар върху българщината в Егейска Македония, мнозина не напускат родните си краища, за да съхранят българските слово и дух. Тази тъжна, но забележителна история от нашето близко минало е подробно документирана в събитийния труд „На кол вода пиехме" от проф. д-р Благой Шклифов.
Изхождайки от разнообразието в различни български диалекти в съпоставителен план със старобългарския език, през професионалния си живот проф. Шклифов многократно поставя въпроса за обогатяването на книжовната норма с лексика и фонетични явления от българските говори в Македония.
Той написва последната си книга „На кол вода пиехме" на югозападна редакция на българсия език, за да може читателят да се докосне до красотата и богатството на българските говори от Егейска Македония и пренесе в събраните автентични спомените на местните жители.
Успоредно с работата си към БАН проф. Шклифов преподава история на унгарския език и унгарска диалектология в СУ „Климент Охридски" в продължение на 20 години. Съдбата на проф. Шклифов е мистериозна - той почива внезапно през 2003 г. при съмнителни обстоятелства след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония, Гърция. Това слага преждевременен край на дългогодишните му проучвания върху българските диалекти в района и проекта му за разширяване на българския книжовен език.
Книгата „На кол вода пиехме" се издава за първи път и не само отразява текстово хрониките и историите по тази болезнена тема, но и представя солиден и дори зловещ снимков архив, с който допълнително се илюстрира този тъмен период от българската история.
Los Angeles 90034
на 29.12.2011 в 13:15:51 #4Майора, Автора на тази книга умира през 2003. Споменато е в статията. ----- MAЙOРA | 27.12.2011 13:58 Хитър е автора! Знае, че националистическата тема се продава много в изостаналия бантустан и е пуснал такава книга!
Varimathras
на 27.12.2011 в 13:01:24 #3Ами днес как е? На концерт в Солун, някаква патка ми прави забележка да не сме си говорили на славянски... После като и казах на английски, че ще говоря на какъвто език искам, си сви сърмите: "Ама вие чужденци ли сте?"
Capricorn
на 23.12.2011 в 21:53:17 #2smirn0ff
на 22.12.2011 в 00:59:04 #1евала на автора!