Ходът на ПП-ДБ за "Дондуков" 2: Стратегия или ранен фалстарт?

В началото на тази седмица ПП-ДБ организираха форум, свързан с президентските избори, които трябва да се проведат през есента на 2026 г. Отдавна не се беше случвало у нас определени избори да попаднат във фокуса на една партия или на коалиция от партии толкова дълго преди тяхното провеждане.

Поне от настоящата гледна точка може да се каже, че коалицията ПП-ДБ прави опит за стратегически подход спрямо тези избори.

Времето от сега до официалното начало на предизборната кампания може да се използва не само за изглаждане на различията вътре в коалицията, но и за натрупване на информация относно това какъв кандидат за президент българските граждани биха подкрепили в най-голяма степен. Всъщност шансът на ПП-ДБ, що се отнася до президентските избори, е в потенциално възможното повишаване на избирателната активност.

За да стане това възможно обаче, е необходимо самите формации от коалицията да поработят в тази посока. Ако го направят по достатъчно сполучлив начин и съчетаят това с подходящ кандидат, то шансът да развият електоралния си резултат над този от парламентарните избори ще е реален.

А това би могло да направи кандидатът им реален претендент за креслото на "Дондуков" 2. Пътят дотам обаче е много дълъг и много труден. За да бъде сполучливо извървян, са необходими ресурси и то от различно естество. Един от най-ценните ресурси в подобни случаи е времето. Явно това е оценено в ПП-ДБ и началото на кампанията е поставено достатъчно рано. Оттук нататък обаче идва ред на въпроса за ефективното използване на времевия ресурс.

Би било неразумно, ако формациите от коалицията ПП-ДБ прекалено много задълбаят в противоречията, съществуващи между тях, или пък ако всяка една се опита да наложи на останалите своето разбиране за фигурата на президента и съответно да настоява за определен кандидат, без готовност за компромиси. За да се осигури реален шанс за излъчване на силна кандидатура, е необходимо да се формира нагласата, че целта са самите президентски избори и всяка една от формациите трябва да пречупи партийния си интерес през тази цел.

Единствено по този начин процесът, чието начало беше поставено през тази седмица, би могъл да бъде достатъчно устойчив и да се развие в положителна посока, с вероятност за позитивен резултат.

Опитът да се излъчи кандидат за държавен глава чрез вътрешни процедури в рамките на ПП-ДБ и евентуално други формации, които биха се присъединили към формата, е предизвикателство преди всичко за самите партии, решили да се захванат с тази работа и да я движат по този начин.

Организациите от коалицията ПП-ДБ имат ясна позиция по ключовите теми (вътрешни и външни), от които в най-голяма степен зависи развитието на България. След като се разбере каква личност биха искали за президент мнозинството от българите, трябва да се види как кандидатът на ПП-ДБ хем да е максимално близо до очакванията на мнозинството, хем да е носител на ценностите на издигналата го формация, които сполучливо да може да комуникира с избирателите.

Докато развиват идеите си за излъчване на обща президентска кандидатура, ПП-ДБ ще се сблъскват и с въпроси от ежедневната политика. Времето до есента на 2026 г. е твърде много и точно поради този факт това е неизбежно. Вероятно по много от тези въпроси основните формации от коалицията ще имат еднакви позиции, но са възможни и разминавания.

Ето защо е важно процедурите (вътрешни дебати и правила и евентуални вътрешни избори) и въобще процесът като цяло по издигането на президентска кандидатура да бъде независим, т.е. да не се влияе от текуща политическа тематика и от позиции по конкретни политически въпроси.

Шоуто на антисистемните

С приемането на еврото ще затвори част от възможностите за генериране на популизъм в политиката у нас

Вероятно първото изпитание дали това би било възможно ще е в дните непосредствено след 8 юли.

Тогава ЕКОФИН (финансовите министри на страните от еврозоната) ще вземе окончателното решение за въвеждане на еврото у нас и ще определи за това датата 1 януари 2026 г.

От ПП настояват веднага след като всички формални процедури са преминати, да бъде внесен вот на недоверие срещу правителството на Росен Желязков. ДБ обаче не са така ентусиазирани и поне засега не показват готовност за подкрепа към подобен вот.

Ако двете основни формации в коалицията ПП-ДБ останат на различни позиции, те трябва да не допуснат това да повлияе на президентската им инициатива. В случай че не успеят да го направят, то реализацията на намеренията им може да приключи дори още преди да е започнала по същество.

Как най-вероятно ще изглеждат другите значими кандидатури на президентските избори през 2026 г.? Този въпрос все още няма изцяло завършен отговор. Предположенията по отношение на него обаче могат да се смятат за сигурни в определени аспекти и не така сигурни в други аспекти.

При ГЕРБ например въпросителната е дали самият Бойко Борисов ще се впусне в предизборната надпревара или ще се търси друг представител, който да опита от името на неговата формация да се пребори за креслото на "Дондуков" 2.

С евентуална кандидатура на Борисов се спекулираше още през 2016 г. Ако той се беше явил и беше спечелил, развитието на политическия процес у нас щеше да е доста по-различно от това, което имахме от тогава до настоящия момент. Президентската институция беше доста активна през този период и много често се явяваше като настоятелен участник в политическия живот, включително във вземането на решения, свързани с управлението на държавата и имащи трайни последствия за обществото и гражданите.

Как "Спаси София" пренарежда пасианса си за местната власт

Предизвестеният разпад на управляващата коалиция в столицата идва като намек за следващите местни избори през 2027 г.

Сега вече е ясно, че всичко това може да се случва през президентството, така че Борисов има върху какво да мисли. Премиерският пост вече е трудно достижим за него. Определено може да се каже, че ако се яви на президентските избори, шансовете му биха били значително по-големи, отколкото ако продължи да изчаква с надеждата, че един ден отново може да бъде глава на изпълнителната власт.

Друга кандидатура, която със сигурност ще видим през 2026 г., е тази на "Възраждане". Дали ще е на Костадинов или на друг "възрожденец" - това в случая не е много важно. По различни оценки електоратът на такъв тип формации възлиза на около 400 - 450 хил. гласа.

Ако кандидатът на "Възраждане" успее да ги консолидира, може в известна степен да се надява на балотаж. Много вероятно е обаче и други формации ("Величие"; МЕЧ), които са в това електорално поле, да издигнат свои кандидатури, което значително би намалило шансовете на "Възраждане".

Ако има кандидат на настоящия президент Румен Радев, т.е. такъв, който той открито да подкрепи, това би означавало още един играч, който ще се намеси в електоралното поле на антисистемните. Така може да се окаже, че този ограничен по своя обем електорат е най-ухажван и конкуренцията за него е най-голяма.

Следващата въпросителна е ще участва ли Илияна Йотова отново на избори, но този път като кандидат за президент? Тази въпросителна води доста други въпроси след себе си. Ако ще участва, с каква подкрепа? Възможно ли е тя да е кандидатът, който Радев би подкрепил публично? Ако Йотова реши да участва, тя ще е една от разпознаваемите кандидатури. Колкото до шансовете ѝ, поне на този етап, те по-скоро изглеждат ограничени.

Разбира се, възможно е и други по-малки формации (ИТН; БСП и пр.) да издигнат свои кандидатури, които да оформят облика на президентските избори. За нещо повече обаче те едва ли биха имали шансове и надежди.

Важно е да се отбележи, че поведението на електората на ДПС (Пеевски) съвсем няма да е без значение на президентските избори през 2026 г. Засега вероятността формацията да има свой кандидат не изглежда голяма. Този електорат може да се въздържи от участие на изборите. Ако обаче някоя от разпознаваемите кандидатури получи неговата подкрепа, то тя ще увеличи значително шансовете си.

Ще бъде интересно да се наблюдава накъде ще се насочат ръководството и електоратът на ДПС (Делян Пеевски). Това би могло да даде отговори на поне част от въпросите, съществуващи около президентските избори. А поведението на формацията във връзка с въпросния вот ще бъде знак и за нейните по-нататъшни намерения по отношение на властта и управлението на страната.