От скоро на пазара е новата книга носителката на Нобелова награда за литература Херта Мюлер - " На този свят човекът е голям фазан".

Херта Мюлер я написва една година преди да напусне Румъния и да отпътува за Германия. Изселването или по-скоро очакването на изселването е голямата тема на тази книга.

През 80-те години на ХХ в., в Румъния на Чаушеску, семейство Виндиш, което е с германски произход, чака разрешение да се изсели на Запад.

Докато все повече съседи - румънски германци, напускат селото, семейството продължава да чака. Животът сякаш е спрял. Едва когато дъщерята Амали се продава заради разрешението за изселване, семейството получава жадуваните документи.

В сгъстени краски, с поетичен език Херта Мюлер разказва историята на една екзистенциална драма в Европа от изминалия ХХ век.

„На тоя свят човекът е голям фазан" - така гласи една румънска поговорка, която пренася безпомощността на дивата птица с подрязани криле (и която не може да лети) върху човешката несрета и злощастие.

„На тоя свят човекът е голям фазан" е изящна колекция - мозайка от фрагменти и кратки разкази с постоянни герои и сюжети, свързани помежду си. Тези кратки форми, характерни за майсторството на авторката, я правят лесноразпознаваема фигура в съвременната световната литература.

 

„Човек, който умее да формулира по този начин, не само разбира много от литература, той със сигурност е и - както някога се казваше - поет".

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

„Книгата е балада за изселването. Близостта се разпада, приятелите се превръщат в мнителни врагове. Нищо не се случва честно и почтено, всичко е опорочено. Това, което се съобщава тук - от повърхността на времето до митични дълбини - в своята поетична лаконичност е огромен принос към извечната тема за емиграцията."

Зюддойче цайтунг

Откъс:

Преди войната имало едно ябълково дърво зад черквата. Било ябълково дърво, което изяждало самo своите ябълки.

Бащата на нощния пазач също бил нощен пазач. Една лятна нощ той стоял зад чемширения плет. Видял как ябълковото дърво отворило уста - горе на ствола, където се разклонявало. Ябълковото дърво ядяло ябълки.

Сутринта нощният пазач не си легнал. Отишъл при селския съдия. Казал му, че ябълковото дърво зад черквата самo си ядяло ябълките. Съдията се изсмял. Миглите му трепкали, докато се смеел. В слепоочията на съдията почуквали малките чукчета на живота.

Нощният пазач си отишъл вкъщи. Легнал да спи с дрехите. Заспал. В съня си потънал в пот.

Докато спял, ябълковото дърво драскало по слепоочията на селския съдия, докато ги разранило. Очите му се зачервили, а устата му пресъхнала.

След като се наобядвал, селският съдия зашлевил жена си. Бил видял в супата си плуващи ябълки. И ги бил погълнал.

След като се нахранил, селският съдия не успял да заспи.

Затворил очи и чул кори на дърво да се блъскат зад стената. Корите на дървото висели в редица. Полюшвали се на въжета и поглъщали ябълки.

Вечерта селският съдия свикал събрание. Хората се насъбрали. Селският съдия назначил комитет за охрана на ябълковото дърво. В комитета влизали четирима чифликчии, свещеникът, селският учител и самият съдия.