В Националния исторически музей бе транспортирана една от малкото запазени части от т.нар. Режанско съкровище. Тя бе пренесена със засилени мерки за сигурност от страна на МВР от Регионалния исторически музей в Перник.

От съкровището са запазени само части. Основната е била изровена през есента на 1961 г. при оране с трактор в блок на ТКЗС.

Уникалните артефакти са били укрити в земята в голям глинен съд. Той е съдържал около 6 000 златни и сребърни монети с общо тегло над 82 кг., отсечени по време на македонските царе Филип ІІ, Александър ІІІ и пеонските владетели Ликей и Патрай.

Поради липсата на бърза намеса на музейни специалисти, голяма част от монетите е била претопена в „Златарска промишленост" в София за скрап.

За съжаление монетите са били разделени между откривателите им, техни роднини и познати. Стотици са попаднали в частни колекции и аукционни разпродажби в Западна Европа и САЩ, посочиха от НИМ.

Поради липсата на бърза намеса на музейни специалисти, голяма част от монетите е била претопена в „Златарска промишленост" в София за скрап.
През 1969 г. на два аукционни търга в Лондон и Ню Йорк са били продадени и два големи дяла от съкровището.

Няколкото запазени части от находката от Режанци се съхраняват в Пернишкия музей, НИМ, НАИМ при БАН, както и музеите във Враца и Кюстендил.
Според експерти именно голямата стойност на монетите е провокирала кражби и опити за такива през годините.

Последният опит е бил от Регионалния исторически музей в Перник. Той е предотвратен преди около месец.

За нумизматиката това съкровище е важно като стойност и информация, както прочутото Панагюрско златно съкровище за тракийската археология, посочи д-р Иван Христов, заместник-директор на НИМ.

Той отбеляза, че за историците не е толкова важно дали са открити 40 или 80 кг. златни или сребърни монети. По-важното е, че като брой и като информация за историята едва ли има друга такава монетна находка от времето на Александър Македонски на Балканите и изобщо на Средиземноморието, добави Христов.

По думите му находката е изключително важна за историята на траките по време на управлението на наследниците на Александър ІІІ Велики и пеоните - познато само на специалистите древно балканско племе, населявало земите на север от македоните, на запад от траките и на изток от илирите.

Неговите изконни територии са били по средното течение на р. Аксий.

Монетите са една пропаганда за времето си на непрекъснатите войни, които македоните са водили с пеоните, обясни експертът. Той добави, че подобни находки все по-често стават обект на посегателства.

За съжаление, като че ли само Националният исторически музей е останал един сигурен буфер, сигурна крепост за съхранение на културно-историческото наследство на България, каза още зам.-директорът на НИМ.

В тази връзка Христов изтъкна, че голяма част от Режанското съкровище е била в обсега на имянари, които са се опитали да я изнесат зад граница, където би се котирала много добре на черния пазар.

При представянвето на съкровището взе участие и главният секретар на МВР Калин Георгиев, който изтъкна ролята на ведомството при транспортиране на съкровището.

По думите му МВР се явява донор и меценат на българската култура. Връщаме разни неща, които лоши хора са се опитвали да изнесат от България, заяви Георгиев.

В тази връзка той припомни предотвратяването от МВР на изнасянето на Рибния Буквар, задържането на колекция от антични монети през април 2009г., предназначени за износ САЩ  и намирането през май отново през 2009г. на антична фигура на жена.

МВР и културата вървят ръка за ръка и повече никога не искам да чувам, че културата няма общо с МВР, категоричен бе Калин Георгиев.