В романа "Ледовете" на Анна Топалджикова ледовете на Гренландия притеглят пътищата на трима души. Преплитането им е белязано от странни съвпадения, парчета сънища, късчета минало, фантазии и фикс идеи.

Телата се размесват, застъпват, докосват и отблъскват, запращат се с в различни, неочаквани посоки и отново се събират.

Странно общуване на желание за кристална смърт, за вливане в общото дишане на нещата, задъхано търсене на звуци и неясно кошмарно лутане се омесват върху стоманено твърдата повърхност на леда, за да образуват изкривена и едновременно с това съвършено прозрачна, идеална мозайка.

Пътуване, което изстрелва всеки от тримата извън собствената му орбита в налудничаво желание за преминаване на границите.