Основателят на конкурс "Развитие" за непубликуван български роман и гл. мениджър на корпорация "Развитие" Александър Александров пред news.bg

Господин Александров, вече са ясни номинираните, които ще се състезават за голямата награда на националния литературен конкурс на корпорация „Развитие”. Как оценявате тазгодишната надпревара?
Оценявам я много положително. От разговорите с журито, които проведохме, когато бе извършена номинацията, се разбра, че той има доста по-високо ниво като качество, говоря за всички тези 118 ръкописа. Не само това, членове на журито казват, че някои групи автори изразяват тенденции в съвременната българска литература, като различни жанрове. Да кажем, има детективски романи, има даже и опит за тийнейджърски роман... Това са просто такива насоки, които показват, че участниците покриват основни направления на нашата литература в момента.

Какво ви накара преди 20 години да създадете този конкурс?
Може би главното e огромната любов към книгата. Нашето поколение получаваше информация за света такъв, какъвто е и какъвто е бил предимно от книгите. Тогава влиянието на другите масмедии беше незначително, а и освен това те бяха много силно контролирани. Докато книгата създаваше представа за света, фактически показваше ни, още от много млади, света. По-нататък вече се превеждаха и много смислени романи, особена американска, английска, френска литература. Но книгата за нас беше много, много важен източник на информация и за изграждане на нас самите като хора, като интелектуалци. Затова просто при новите условия (след промените 1989 г., бел.ред.) аз реших, че мога да издавам книги. Така и възникна конкурсът. Моето желание е да издавам книги, и то български книги, тъй като ние сме в България и аз съм българин и мога да издавам само българска литература. Всичко така стана по много естествен начин.

Разкажете ни малко повече за този момент - зората на конкурса.
Интересно е. На практика при мен дойде един автор, известен още от времето на социализма, Александър Томов, който ми предложи да издам неговата трилогия „Новобогаташът”, с което се съгласих. Именно по това време .си направих сметката, че искам да издавам още автори, само една книга някак си не ми стигаше, исках да ми бъде по-интересно. Но понеже нямах сили да създам издателство, въпреки че тогава можеше да го направя, реших да създам конкурс с качествено жури. Именно това жури да отбира от много кандидати най-доброто, което да излиза вече като продукция и издание на корпорация „Развитие”.

Какво беше най-важното за вас, когато избирахте журито и кой да влиза в неговия състав?
Аз исках просто журито да бъде известно. Тези хора, които подбрахме - Блага Димитрова, Тончо Жечев, Атанас Свиленов, бяха известни още от социализма като интелектуалци – и то като независими интелектуалци, със своите идеи, които после развиха още по-активно. Те бяха личности с позиция и със собствен труд, произведения. Съгласиха се да работят с нас и така се роди нашето звездно жури. Просто имах шанса те да се съгласят да направят жури и да работят с корпорация „Развитие”. Но и те бяха много доволни. Например, Блага Димитрова не можеше да разбере как така става, как така един богат човек от бизнеса изведнъж започва да издава книги, привлича ги, грижи се за тях. Защото аз по всякакъв начин ги обгрижвах - Блага Димитрова дори я взимах с кола, возех я. Тя бе очарована от това, че някой й кавалерства както трябва, а тя беше дама...

Какво предстои в настоящето издание на конкурса и на церемонията?
Сега, след като журито е свършило своята работа и са ясни номинираните, предстоят няколко хубави неща. Сега вече журито трябва да излъчи победител и изданието ще се състои на 21 април. Тогава победителят ще получи наградата на конкурса „Развитие” статуетката и 7 000 лв. И разбира се, ние ще издадем неговата книга. Малко по-късно ще бъде решено окончателно и друго хубаво нещо - дали ще издадем и някои други книги, които са участвали в конкурса. Тази година ще направим и една кратка церемония, на която да представим издадените книги. Най-вероятно това ще бъде в някоя добра столична книжарница, където пак ще се съберем любителите на българското печатно слово.

Следващото издание на конкурса ще бъде юбилейно 10-то, което съвпада и с неговата 20-годишнина. Какво планирате за това?
Преди всичко планирам да направим една организационна дейност, т.е. да създадем един комитет по отбелязването на 20-годишнината. В този комитет ще влязат наградени писатели, хора, които са журирали конкурса, както и сподвижници, свързани с конкурса, приятели. Просто едни кръг от хора, които по най-добрия начин ще измислят, ще решат как точно да отпразнуваме 20-та годишнина. Отделно вече на самата 20-годишнина ще се обяви и 10-тия юбилеен конкурс, за да може нещата да продължат и през следващата година.

Имате ли някакви планове за нови категории и жанрове, които да обхване конкурсът?
Това е интересен въпрос, но е малко дискусионен. Но аз мисля, че две неща са безспорни и ще ги предложа и отстоявам. Ще предложа да направим една младежка категория в жанра на романа, който ние така или иначе подкрепяме. Хубаво би било да се направи едно отграничаване по възраст, например до 30 или до 35 години, докогато е и младежката възраст, и да се отдели специален конкурс за млади хора, защото очевидно е, че техният свят вече е коренно различен от нашия свят на зрелите хора. Могат вече много интересни неща да се получат. Но ще предложа да има и една малка награда за млади писатели. Другото ново, което смятам да предложа, е да преведем на чужд език победителят от 10-тия конкурс и да го разпространим отвъд граница. Не е достатъчно само да се даде книгата на добър преводач на английски език, важно е и как може тази книга удачно да се разпространи. Например, Георги Господинов – член на нашето жури, може да ни посъветва как може да се промотира едно такова издание, за да може то да стигне до англоезичния читател. Чрез тази инициатива и чрез нашия конкурс имам желание българската литература да тръгне по света. Но това да стане по изработен добре начин - не само да преведем и издадем един добър български роман, но и да успеем той да стигне до четящата англоезична публика.