Германският философ и социолог Юрген Хабермас е починал на 96-годишна възраст в Щарнберг. Новината бе съобщена от издателство Suhrkamp, което се позовава на семейството му.

Университетският преподавател се смяташе за най-влиятелния и най-известен съвременен германски философ, припомни "Дойче веле". Той беше най-известният представител на второто поколение на "критическата теория" - т.нар. "Франкфуртска школа". Франкфуртските философи имат амбицията да се доберат до идеологическата основа на властовите механизми.

Основното произведение на Хабермас е "Теория на комуникативното действие", публикувано през 1981 година. В тази книга философът развива идеята си, че тъкмо комуникацията, общуването са решаващ фактор за интеграцията на едно общество.

Освен с богатата си научна работа, той се отличаваше и с участието си в почти всички важни дебати в германския обществен живот в продължение на повече от седем десетилетия - по разнообразни теми като студентските бунтове от 1960-те години, войната в Ирак, генното инженерство и дигиталните медии.

Той се застъпваше за по-нататъшната интеграция на ЕС, но не пропускаше да критикува и демократичните дефицити на Общността.

Когато избухна еврокризата, философът подкрепи стриктния курс към икономии и разви идеята си, че валутният съюз постепенно трябва да се превърне в "наднационална демокрация", на която националните държави да отстъпят част от суверенитета си.

През последните години той публикува монументална трилогия по история на философията и направи забележителни, макар и противоречиви изказвания по повод войните в Газа и Украйна.

Активен и в напреднала възраст

Хабермас участваше в множество германски и международни философски и социално-теоретични дебати, засягащи както континенталната европейска, така и англо-американската аналитична философия. Обемът на неговите публикации беше впечатляващ и предизвикваше възхищение у аудиторията му. Той продължи да бъде активен в ежедневната публицистика и в напреднала възраст.

През 2019 година излезе двутомното му обобщение на интелектуалната история на съвременната западна мисъл "Auch eine Geschichte der Philosophie" (Също история на философията).