Големият писател Атанас Славов почина днес на 80 годишна възраст в болница в Пловдив, предаде раидо "Дарик".

„Един американец от Сливен" - така наричаше той сам себе си. Бе космополит, но винаги свързан с родния град и всичко ставащо тук. Мнозина го определяха като дисидент, но в книгите му надничаше и един хумор и тънка подигравка на големия интелект. В едно от последните си интервюта за Дарик писателят със съжаление каза, че отдавна го няма стария коледен дух, а „Сливен за туй беше могъщ град, защото имаше запазени всичките нива". Дано тази Коледа духът на писателя да намери покой! Поклон пред светлата му памет!

Атанас Славов е роден в Сливен на 25 юли 1930 г. Учи в Американското основно училище в София до закриването му през 1941 г. В София завършва гимназия, а през 1953 г. - английска филология в Софийския университет.

От 1953 до 1965 г. води курсове по руски език, работи като библиотекар в Народната библиотека, участва в предавания на Радио София за чужбина, занимава се с картография на Родопите; през 1961-71 г. води семинар по английска литература в СУ.

През 1965 г. защитава кандидатска дисертация в Института за литература при БАН. През 1966-76 г. е н.с. в Института по изкуствознание при БАН, където основава секция по дизайн и участва в проблемна група за изучаване на българските приложни изкуства. От 1974 г. е ст.н.с. по фолклор и теория на изкуствата и фолклора. Участва в научна група към Полската академия на науките по Сравнителна славянска метрика. Като изпълнителен секретар на научен проект "Основни насоки на световната култура до 2000 година" към БАН заминава за САЩ, където през 1975-1976 г. работи в Отдел за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк. През 1976 г. се установява в САЩ.

Атанас Славов е продуктивен автор. До напускането на България той е автор на стихове, на фантастика /"Факторът Х"; „По голямата спирала"/; на изкуствоведски изследвания /"Сливен. Градът на сукното и барута"; „Жеравна"; „Медни съдове"; „Дърворезбите на Роженския манастир"; „Добри Желязков Фабрикаджията"/; има книги за Теодосий Търновски, за Патриарх Евтимий и за Григорий Цамблак; пише книги за деца, сценарии за анимационни филми, за документални и пълнометражни филми; превежда от английски Ч. Дикенс, Греъм Грийн, Шон О'Кейси, Уилям Сароян, Колридж. Сътрудничи активно на изданията „Литературна мисъл", „Пламък", „Септември", „Изкуство" и др.

След напускането на страната е осъден като невъзвращенец. В чужбина работи най-напред като автор на свободна практика в радио „Свободна Европа" и Би Би Си Лондон /1978/, в Център "Уудроу Уилсън" в отдел, изучаващ проблемите на източноевропейските култури /1979/, в Държавния департамент, Вашингтон, като инструктор по български език /1980-83/, в Центъра за езикови научни изследвания, Мериленд /1983/ и в „Гласа на Америка" като радиосценарист, редактор и диктор.

В САЩ започва да пише своите мемоари, които най-напред прозвучават на български език, четени от самия него в 52 седмични предавания на радио "Свободна Европа" със заглавие "Пътеки по магистралите" /1978-79/. В САЩ създава издателство, с което привлича много от пишещите български емигранти, контактува с видни американски писатели като Кърт Вонегът, Греъм Грийн и др. Част от продукцията му е на английски език. През 1986 г. издава мемоарите си на английски със заглавие With the Precision of Baths. Книгата е наградена от Legerete International Writers Union Book като най-добра автобиография за 1986г.; издава стиховете си /"Mr. Lampedusa Has Vanished"; „The Dough of America is Rising in Me"/; Под псевдоним Al Santana издава „Hadling Vegetables"- гротесково-сатирична проза.

Посвещава голяма част от времето си в изучаване на живота и учението на Петър Дънов. Обикаля и документира местата, където Дънов е пребивавал по време на следването си в Америка. В архива му има солидна сбирка от материали върху живота на Учителя, теорията и практиката на дъновизма. В САЩ Славов членува в американския ПЕН-клуб в секцията на писателите в изгнание.

След 1989 г. Атанас Славов се завръща в България и се установява в родния си град Сливен. През 1991 г. наказателното дело срещу него е прекратено. Тук издава много от книгите си, писани в чужбина. След завръщането му от емиграция през 1991 г. е преоткрит за българската литература и култура и в последните 20 години издава няколко нови книги - проза, стихове, научни студии, есета.

Носител е на орден „Стара планина" първа степен. Почетен гражданин на Сливен.