"Случайни думи от речника: опитомяване на хаоса" е седмата поред книга с поезия и последната творба на поетесата, журналист и политически PR Ивета Данаилова. За силата на словото с нея разговаряме в празничния 24 май.

За нея тази книга е нещо съвсем различно, тъй като това е и първата ѝ концептуална книга.

" В нея има една концепция отвъд стиховете. Историята на човечеството е една история на разпада, ентропия", обяснява авторката. По думите ѝ вътре няма женска поезия, няма сантимент, а е дори хладна, с философски привкус - нейният "малък бунт към света, в който живеем".

"Живеем в наистина интересен, необятна свят. Намираме се в една абсолютна каша", коментира тя.

Тя съветва да внимаваме, когато поставяме етикети, защото те бързо се превръщат в "боклук".

"Ние живеем в едно време, в което всичко се случва паралелно, в едно дуално време", убедена е Данаилова. Въпреки усещането за разпад, тя вярва, че има хора, които искат да променят света към по-добро. А поезията е нейното изразно средство, нейния бунт и нейният начин да представи своите идеи за света, интелектуално изкушение.

"Ще ми се да вярвам, че има потребност да се чете поезия, пожелава си Данаилова. За нея макар технологиите да дават удобство, нищо не може да замени хартиената книга, при която има съвсем друго усещане.

По нейно мнение в България се раждат много талантливи хора. "Носим духовното в себе си. Трябва да сме творци в живота си", коментира Ивета Данаилова.

Като проблем на съвремието тя посочва твърде забързаното ежедневие, което кара децата да развиват безпокойство и нетърпение и им отнема способността да четат бавно и съсредоточено.

По повод 24 май Данаилова споделя, че ѝ се иска повече да използваме словото, за да съхраним богатството на българския език. "Не е случайно, че в началото беше Словото. Думите могат да раняват, но и да спасяват", подчертава тя.

"Това, което ми се иска е да сме малко по-грамотни. Забравяме езика си, не го владеем", смята поетесата и допълва, че е хубаво да не губим чувствителността си към него.

Тя е категорична, че сме профанизирали езика си, а за това са виновни и обществените личности.

Живеем в доста материално общество, подчертава тя като смята, че сме подвластни на идеята за притежанията, но ако има нещо, което ни съхранява, това е духовността.

Цялото интервю можете да гледате тук: